Посветени песни, първи изпълнения, плочи и записи

Приложението в края на книгата събира в списъци цялата дейност на хора. Пълният репертоар завършва със 183 заглавия – последните са спиричуъл на Тео Фюрст, сюитата-балет „Зорбас“ на Микис Теодоракис (в 2 части и 21 сцени), „Те Деум“ на Жорж Бизе и Реквиемът на Верди.

Следва списък на 20 песни, посветени на хора от български композитори: „Думник-одумник“ и „Не разказвайте тия неща“ на Г. Димитров, „Лирична песен за Варна“, „Песен за малката лодка“ и кантатата „Песен за свободата“ на Арам Берберян, кантатата „Запей, Балкан“ на Ал. Йосифов, пет песни на П. Мечков (сред тях „Кавали“, „Месечинко“ и „Бузлуджа“), творби на Г. Тимев, Ст. Мутафчиев, Ал. Райчев („Утро край морето“, кантата „Варна“), Ив. Спасов, Ал. Текелиев и Йовчо Крушев.

Отделно са изброени първите изпълнения на български творби – освен посветените песни и Симфония № 1 „За свободата“ на Любен Тодоров, ораторията „Април 1876“ и коледната сюита „Китни гости коледари“ на Милко Коларов, Симфония-реквием № 2 на Ст. Драгостинов и обработки на Славил Димитров. Друг списък отбелязва чужди творби, изпълнени за първи път в България от „Морски звуци“: „Алилуя“ на Бърд, Реквиемът на Керубини, „Камбаните“ на Рахманинов, „Стабат Матер“ на Дворжак, Месата в до мажор на Бетовен, „Немски реквием“ на Брамс, както и няколко творби на Тео Фюрст – сред тях Меса във фа мажор и „Аве Мария“.

Хорът издава четири грамофонни плочи при „Балкантон“: Реквиема на Керубини (1972), „Камбаните“ на Рахманинов (1973), „Април 1876“ на Коларов (1979) и плоча с акапелни песни (1982) – от Глорията из Месата в до мажор на Моцарт до песни на Д. Христов, Т. Попов, Ал. Райчев, М. Коларов и Г. Димитров.

Хронологията на звуко- и видеозаписите започва през 1959 г. с Радио Варна и Радио София. Сред акцентите са записът в Радио Будапеща на 27 юли 1963 г. – първият на самодеен хор в това студио, – запис за Радио Берлин в Летния театър (1967), филм на Българска кинематография за камерния хор и предаване по московската телевизия „Варна – Одеса“ (1969), радиозапис в аулата на Политехниката в Гданск (1970). Големите записи за „Балкантон“ са със Симфоничния оркестър на БТР в зала „България“ под палката на Васил Стефанов (Керубини, 1972; Рахманинов, 1973) и Васил Казанджиев („Април 1876“, 1979). Следват записи на фестивала „Златна Диана“ в Ямбол (1980), в Барокова зала в Росток (1981), юбилейният репертоар (1982), запис в частно студио в Кантонигрос, Испания (1985), „Стабат Матер“ на Дворжак на „Софийски музикални седмици“ (1986), Деветата симфония на Бетовен в Никея край Атина и записи за касета през юни 1993 г.