Вокално-инструменталните творби: от „Манфред“ до „Зорбас“

Най-обширният списък в приложението проследява 38 вокално-инструментални произведения, изпълнени от хора, с дати, зали, оркестри, солисти и диригенти. Много от тях хорът първо пее многократно с пиано – с корепетитора Петър Витанов и под палката на Марин Чонев, – а после и с оркестър. Така е с „Манфред“ на Шуман, Хоровата фантазия на Бетовен, „Алилуя“ на Хендел, „Нашествие“ на Т. Попов и Реквиема на Керубини.

Първите изяви с оркестър са с Варненския симфоничен оркестър: кантатата „Песен за свободата“ на Арам Берберян (1959, диригент Влади Анастасов), „Запей, Балкан“ на Ал. Йосифов в Летния театър (1964) и цикъл концерти през 1965 г. във Варна, Толбухин и Шумен под палката на Емил Главанаков и Недялко Недялков. Хоровата фантазия на Бетовен звучи и с чуждестранни диригенти – Ферид Алнар от Турция (1966) и Конрад ван Алфен от Холандия (1999). През декември 1969 г. в зала „Универсиада“ в София хорът пее сюитата от революционни песни на Ал. Райчев и „Балада за Ленин и Димитров“ на Д. Петков.

Реквиемът на Керубини е изпълнен за първи път с оркестър на 15 юли 1971 г. във Варна под палката на италианеца Пиеро Адорн, после с Йордан Дафов и с оркестъра на БТР под палката на Васил Стефанов. През ноември 1973 г. хорът прави турне в Италия с Пловдивския симфоничен оркестър и диригента Руслан Райчев: Реквиемът, „Камбаните“ на Рахманинов и Деветата симфония на Бетовен звучат в Неапол (театър „Сан Карло“), Беневенто, Месина, Палермо, Терни, Бергамо, Верчели и Равена, както и в Сен Мориц, Швейцария. Деветата симфония остава в репертоара близо три десетилетия – в Русе, Плевен, София и Пловдив (1976, със солисти от Румъния), в античния театър в Атина (1989, диригент Вирон Фидзетис) и многократно във Варна до 1999 г.

През 70-те и 80-те години хорът участва в премиерите на ораторията „Април 1876“ на Милко Коларов (диригент Васил Казанджиев, 1978–1981, и отново през 2000 г.), Симфония-реквием № 2 на Ст. Драгостинов, Симфония № 1 на Любен Тодоров, ораторията „Дружба“ и кантатата „Варна“ на Ал. Райчев, кантатата „Черно море“ на Д. Хинков, „Септември 23“ на Константин Илиев. Следват „Стабат Матер“ на Дворжак на „Софийски музикални седмици“ (1986, Васил Стефанов), „Песен за горите“ на Шостакович (диригент Георги Нотев) и Месата в до мажор на Бетовен, както и Месата в до мажор на Моцарт с Хора на варненските момчета и младежи и орган (1989–1991).

От 90-те години репертоарът с оркестър се разширява: „Немски реквием“ на Брамс с германски студентски оркестър във Везле и Отьон, Франция (1990, диригент Пиер Као от Люксембург), „Едип цар“ на Стравински (1995), Месата в до мажор на Шуберт (1997), Реквиемът на Верди (1998–2001, диригенти Йордан Дафов и Христо Игнатов), операта „Дон Жуан“ на Моцарт (1998), Магнификат и Кантата 150 на Бах, Реквиемът на Моцарт и „Те Деум“ на Бизе – последните с оркестър „Симфониета“ и американски хорове и диригенти. В САЩ хорът пее „Глория“ на Пуленк със Симфоничния оркестър на Колумбия, Южна Каролина (2000). Списъкът завършва с първото изпълнение на Меса във фа мажор от Тео Фюрст в катедралата в Кирн и в Идар-Оберщайн, Германия (септември 2004 г.), под палката на самия композитор, и със „Зорбас“ на Теодоракис в Солун на 31 октомври 2004 г.