Репертоарът на хора (1956–2006)
Най-обемната част от приложението е репертоарът на хора за 1956–2006 г., подреден в два списъка – „Български автори“ и „Чужди автори“. Българският списък стига до номер 193 (с един пропуснат и два повторени номера). Той започва с творбите от първите години – „Работнически марш“ на Емануил Манолов, „Горо ле, зелена“ на Добри Христов, „Що ми не дохождаш“ на Ал. Кръстев, „Синигерова сватба“ на Г. Димитров – и минава през песните и кантатите от епохата на социализма: химни, партийни и партизански песни, кантатата „Песен за свободата“ на Арам Берберян, „Запей, Балкан“ на Ал. Йосифов, „Нашествие“ на Тодор Попов, ораториите „Дружба“ на Ал. Райчев и „Април 1876“ на М. Коларов.
Най-често се срещат имената на Г. Димитров, Добри Христов, Л. Пипков, Петко Мечков, Тодор Попов, Арам Берберян, Ал. Танев, Ст. Мутафчиев, М. Коларов, Кр. Кюркчийски и Ал. Райчев; присъстват още Петко Стайнов, П. Хаджиев, Евг. Чешмеджиев, Ив. Спасов, Ал. Текелиев, Асен Диамандиев, Любен Тодоров (включително Симфония № 1) и Ст. Драгостинов със Симфония-реквием № 2. Отделен дял заема църковната музика: цялата „Литургия на Йоан Златоуст“ от Добри Христов (15 части) с допълнителни песнопения – тропари, „Святий Боже“, „Херувимска песен“, молитва, посветена на Софийския митрополит Стефан, – както и песнопения от Ал. Струмски, М. Големинов, Петър Динев и анонимни автори. Списъкът завършва с коледни песни, „Апостолът“ на Чешмеджиев и „Тишина“ на Т. Попов.
Чуждестранният списък (до стр. 285 – 178 номера) тръгва от „Цигани“ на Шуман, „Приспивна песен“ на Брамс, „Соловушка“ на Чайковски и хора на селяните из „Продадена невеста“ на Сметана. В него влизат италиански песни (Тости, Денца), революционни и съветски песни, ренесансова музика (Орландо ди Ласо, Монтеверди, Хаслер, Морли, Бърд), големи кантатно-ораториални творби – Хоровата фантазия и Деветата симфония на Бетовен, Реквиемите на Керубини и Моцарт, „Немски реквием“ на Брамс, Месата в до мажор на Бетовен, „Стабат Матер“ на Дворжак, „Песен за горите“ на Шостакович, „Едип цар“ на Стравински, „Глория“ на Вивалди и на Пуленк, „Магнификат“ и Кантата № 150 на Бах, – руска църковна музика (Бортнянски, Архангелски, Чесноков, Рахманинов, Чайковски), както и Кодай, Барток, Равел, Хиндемит, Брукнер, Регер и Гуно.
Последните номера отразяват новите посоки на хора след 1990 г.: американски и английски репертоар – „Уестсайдска история“ на Бернстайн, хорове от „Котките“ на Андрю Лойд Уебър, спиричуъли в аранжименти на Мозес Хоган и Уилям Доусън, песен на АББА, – гръцки творби (Теодоракис, Хадзидакис), „Алилуя“ на Рок Голоб, както и немски песни, „Ave Maria“ и „Messe in F“ на приятеля на хора Тео Фюрст.
Източник: Стоян Бойчев, „50 години творческа дейност на ПГХ „Морски звуци““, стр. 275–285.