От Бетовен и Моцарт до фестивала в Отьон (1989–1990)

Есента на 1989 г. е наситена с концерти. На 6 октомври хорът пее в репетиционната си зала пред гости от Франция, ФРГ и СССР, а няколко дни по-късно, заедно с хор „Добруджански звуци“ и Варненския симфоничен оркестър под палката на Андрей Андреев, репетира Меса в до мажор от Бетовен за правителствения концерт на 12 октомври 1989 г. в Дома на художествената самодейност. Солисти са Николина Панкова, Рени Пенкова, Арсений Арсов и Димитър Станчев.

Следва Меса в до мажор от Моцарт за юбилея на Хора на варненските момчета и младежи: на 30 ноември двата хора я изпълняват във Фестивалния комплекс под диригентството на Марин Чонев, на орган – Марияна Григорова. Започнатото разучаване на Немски реквием от Брамс е прекъснато за коледния концерт-матине на 24 декември, когато с „Добруджански звуци“ и симфониците на Андреев отново прозвучава месата на Бетовен, този път със солисти Николина Панкова, Живка Маркова, Цветан Михайлов и Асен Василев.

На 18 януари 1990 г. Българската телевизия прави видео- и звукозапис в залата на хора, а на 22 януари на Зимните музикални вечери „Пазарджик ’90“ в зала „Г. Стефанов“ хорът пее Деветата симфония на Бетовен с пазарджишкия оркестър под диригентството на гърка Вирон Фидзетис. После идва ред на акапелната програма за международния фестивал „Европа кантат“ във Франция. Подготовката върви добре, но парите не стигат: общинската субсидия е малка, а предприятията не откликват на молбите за спонсорство. Междувременно, на 16 юни 1990 г., на „Варненско лято ’90“ Деветата симфония звучи отново – с хор „Дунавски звуци“ от Русе, Варненския симфоничен оркестър и диригент Христо Христов. В последния момент председателят на хора Иванов успява да осигури 1000 долара от Института по корабостроене и на 15 юли два автобуса потеглят на запад – към премеждия, които по думите на автора е обидно дори да се описват.

Въпреки всичко хорът пристига навреме в Отьон. Целодневните репетиции на Немския реквием води Пиер Као от Люксембург, „със завидна издръжливост и умението на голям диригент“, а Чонев има честта да разучи с хоровете от много европейски страни „Латвийска моряшка песен“ – на латвийски език, нещо ново и за самите „Морски звуци“. Следват концерти: на 19 юли в Отьон, на 21-ви в Ану, на 22-ри в Карелетомб, на 24-ти във военното училище в Отьон, на 25-и в театъра на града, на 27-и в базиликата във Везле и на 28-и в катедралата на Отьон. Навсякъде хорът е посрещан като очакван гост и изпращан като приятел. С помощта на преводача Делев е намерено гориво за връщането и след нови аварии певците се прибират у дома.