Бетовен в Русе и Деветата симфония в Атина (1988–1989)

След завръщането започва упоритата работа по „Меса в до мажор“ от Бетовен. На 10 ноември 1988 г. хорът записва за телевизията „Ерген дядо“ от Д. Христов, на 1 декември чества 60-годишнината на бившия дългогодишен председател Нино Нинов, а на 24 декември пее на Зимните празници на любителското художествено творчество във Варна (15–25 декември). Чак в края на януари 1989 г. става ясно, че Грубшер хор ще върне визитата от 24 юни до 4 юли – смесено, с детски хор и възрастни певци.

На 31 януари на репетиция идва Алипи Найденов, диригент на Русенската филхармония; той дирижира месата и, макар хорът още да не е готов, оценява работата добре. На 22 февруари хорът пътува за Русе и на 24 февруари 1989 г. в Дома на транспортните работници изпълнява месата с филхармонията – по думите на автора за първи път в България. Българските солисти остават под очакванията на публиката, но рутината на хора помага на диригента в един неприятен момент. На 18 март хорът пее в Толбухин (Добрич) на областния преглед на VII републикански фестивал (17–19 март), където Р. Щерева е член на журито; на 23 март посреща хора от Омуртаг.

На 15 май месата е репетирана с Андрей Андреев, диригент на Варненската филхармония, а два дни по-късно – съвместно с хор „Добруджански звуци“ – Толбухин и Варненския симфоничен оркестър. Същата вечер „Морски звуци“ посреща като домакин хора при Академията на науките от Киев, участник в майския конкурс, настанен в общежитието на ИПКУ „Д-р Петър Берон“; разходите се поемат от хористите. Месата открива конкурса на сравнително добро ниво, а на 30 май прозвучава и в Толбухин – без солист за басовата партия.

На 1 юни, след раздялата с хористката Емилия Харизанова, Чонев набелязва задачите: фестивал в Отьон, Франция, през юли 1990 г. с голямо произведение за хор и оркестър – вероятно Немски реквием – и акапелна програма за концерт във ФРГ по пътя. Следва остра критика към отсъстващите и закъсняващите. Р. Щерева предлага съставът да се намали до най-сериозните певци; Асен Колев пита дали хорът е „певческо клубче“ или сериозен хор и предлага камерен състав, подкрепен от Христо Христов, а Нели Душек напомня, че нищо не става без лична отговорност. На 8 юни 1989 г. е избрано ново ръководство: председател инж. Иван Т. Иванов и отговорници по партии Мадлен Бохосян, Антонина Тончева, Иван Донев и Светослав Бояджиев; за почетен председател е предложен Янко Коренчев, председател на общинския съвет за духовно развитие.

В края на юли Чонев получава покана за Деветата симфония на Бетовен в Атина – кметство Никея, със симфоничния оркестър на Пазарджик и гръцкия диригент Вирон Фидзетис, по линия на Импресарска дирекция – София. Хористите се съгласяват да пътуват със собствени средства, а новите учат творбата всеки ден. На 30 август автобусите тръгват за репетиция в Пазарджик, на другия ден – през Петрич, и едва в полунощ пристигат в Атина. На 3 септември 1989 г. концертът е в античния летен театър „Катрикон“, чиято реставрация още не е завършена; изпълнението е записано от радиото, а на диригента са поднесени сувенири. Обещаните пари от записа не идват и хорът се връща във Варна. Немски реквием не може да започне заради липса на средства за размножаване на нотите, а августовските заплати не са изплатени. На 10 септември програма „Орфей“ излъчва запис на „Есенни мотиви“ от Т. Попов, а на 18 септември в залата на хора се провежда среща-концерт с хор от Житомир.