Сезонът 1990–1991: Брамс с Пиер Као и покана за Южна Франция

Новият сезон започва в края на септември 1990 г. Най-важна задача е концертът за 35-годишнината на хора, предвиден за април 1991 г.; ще се търси и съдействието на г-н Корнелу за ново турне във Франция. Слабост е малкият брой певци – повечето нови и без опит, – затова те ходят на допълнителни занимания с диригентите. Първите изяви не закъсняват: на 5 октомври хорът пее пред участниците в конгрес на философите, а на 1 ноември – на откриването на сезона и празника на народните будители в Дома на художествената самодейност.

В началото на декември идва покана от спонсор за концерти в Одеса през април 1991 г., при която хористите трябва да платят само пътя. При растящата инфлация ръководството преценява, че певците едва ли ще се съгласят, и отказва. Отказано е и предложението на Шумен за Деветата симфония: домакините плащат само на диригента, а пътните и дневните на хористите остават за сметка на хора, който няма такива пари – а и не е редно певците сами да плащат за удоволствието, което доставят на чужда публика.

За коледния концерт-матине хорът възстановява Меса в до мажор от Бетовен. От 20 декември с него работи диригентът Деян Павлов от Русе, а на 25 декември 1990 г. във Фестивалния комплекс, със солисти Николина Панкова, Людмила Дорева, Димитър Кюркчиев и Стоян Стояджев и с Варненския симфоничен оркестър, концертът се превръща в „двоен празник“ за слушателите. В началото на 1991 г. приятели от Кардица, Гърция, приемат гостуване само ако хорът изпее Реквиема на Моцарт и половината от Реквиема на Верди; второто го няма в репертоара, а предстои възстановяване на Немския реквием на Брамс, и пътуването отпада.

Немският реквием е включен във фестивала „Варненско лято“ под диригентството на Пиер Као, а хорът трябва сам да поеме цялата хорова партия. Као предварително пита дали малкият състав ще надвие оркестъра и получава уверението на Чонев. Междувременно на 7 април 1991 г. хорът изнася великденски концерт-матине: Меса в до мажор от Моцарт под палката на Чонев, с Анна Върбанова на орган, и църковнославянска музика под диригентството на Росица Щерева.

По време на Майския хоров конкурс, на 12 май, г-н Корнелу от Франция среща хористите и предлага участие във фестивал в Южна Франция през 1992 г. Той споменава ораторията „Песен за горите“ от Шостакович, но след като разбира, че части от нея са неудобни при новите политически условия, му предлагат „Камбаните“ от Рахманинов, записани от хора на плоча близо двадесет години по-рано, и му подаряват плочата. Творбата е включена във фестивалната програма, но по-късно този вариант отпада. На 5 юли 1991 г. на „Варненско лято ’91“ Немският реквием под диригентството на Као минава с голям успех.

През 1992 г. репертоарът е съобразен с очакваното турне във Франция – Литургията на Добри Христов и творби на западни композитори. На 12 юли Йордан Дафов дирижира Деветата симфония с хора и Варненския симфоничен оркестър, със солисти Мария Белчева, Александрина Милчева, Арсений Арсов и Александър Крулев, а препълнената зала на Фестивалния и конгресен център не пести суперлативи за хора.