Нови певци и турне в Идар-Оберщайн (1987–1988)

Ръководството трябва да избира между поканата на Грубшер хор от Идар-Оберщайн за разменни гостувания и поканата за международния конкурс в Тур, Франция. Тъй като повечето хористи са нови и „неулегнали“, се приема Идар-Оберщайн; Дора Янева отнася документите в София, за да влезе хорът в плана на комитета за 1988 г. Финансовото положение е тежко – сметката е празна, общината отначало отказва пари, а предстоят хонорари и големи телефонни сметки; по-късно тя превежда 2000 лева и остатъка от субсидията. На 5 ноември хорът пее в Балчик на концерт за Октомврийската революция, а на 22 декември новогодишният концерт в Дома на художествената самодейност минава с голям успех, но при слабо посещение – според автора заради новогодишната суета.

През януари 1988 г. се приемат предимно млади жени, а към мъжките партии преминават младежи от хора на момчетата; на една репетиция е направен кратък творчески портрет на Стоян Бойчев за 60-годишнината му. Концертът в Шумен на 2 март е отменен. На 17 март 1988 г. председателят Георги Михов е освободен по собствено желание, а Христо Стоянов – заради несериозно отношение и много отсъствия. На 25 март се провежда сърдечна пролетна вечер с хор „Камчийска лилия“. През април Чонев и Р. Щерева подготвят Хора на варненските момчета и младежи за международен конкурс в Белгия; на 21 април, след концерта на младежите, кратко тържество отбелязва 32-годишнината на „Морски звуци“ с доклад на М. Димитрова.

След 9 май започва подготовката на „Меса в до мажор“ от Бетовен заедно с хоровете „Добруджански звуци“ – Толбухин и „Родна песен“ – Шумен. На 24 май няма обичайната манифестация; програмата за славянските просветители е на естрада пред общината на площад „Девети септември“, а „Морски звуци“ и хорът на операта пеят от стълбището ѝ. През юни са прослушани постъпилите през 1985–1987 г. хористи. От 24 юни до 4 юли хорът е домакин на детски хор от Чехословакия; концертът им на 30 юни (датата е съобразена с пианиста им Иржи Клемеш) минава при слабо посещение, въпреки че хорът сам закупува билети за близките си. Чонев набелязва задачите за следващия сезон: XII зонален преглед на Републиканския фестивал, Бетовеновата меса на музикалните празници в Русе през февруари и турнето във ФРГ, за което всеки хорист внася по 100 лева. На 7 юли сезонът приключва.

На 18 септември 1988 г. хорът тръгва с влак от Варна. В Идар-Оберщайн го посрещат хористи и ръководството на Грубшер хор с диригента Тео Фюрст; след приветствия, на които присъства и кметът, гостите са настанени по домовете. На 23 септември първият концерт, съвместен с домакините, е в Дома на културата на селището Общеде; вторият, във Фестивалната зала на Идар-Оберщайн, минава с бурни аплодисменти. Третият, в църквата на селището Райенбах, във влажно и студено време, е най-слабият. Следва разходка до стария град Трир и обратен път; почивката е до 6 октомври.

Чонев оценява първите два концерта високо, а третия като незадоволителен и сред причините посочва разстройството на хористите от „забягването“ на Екрем Исуфов и студа. Той хвали Р. Щерева като голям интерпретатор, но признава, че хорът още не е зрял – може би три четвърти от певците са с една-две години стаж, макар между стари и нови да няма делене. Щерева отбелязва слабата дисциплина по време на пътуването. С част от хонорарите е купен магнетофон „ДЕК“ с касети за хора.