Първи концерти и първи медал (1957–1963)

Певците са приети без проверка на гласовете, затова на 26 декември 1956 г. се прави прослушване, след което отпадат само най-слабите гласове. През зимата и пролетта на 1957 г. Чонев подготвя нелек репертоар: „Работнически марш“ на Емануил Манолов, „Горо ле зелена“ на Добри Христов, „Що ми не дохождаш“ на Александър Кръстев, „Жетвари“ на Христо Манолов, „Комсомолска“ на Светослав Обретенов, „Синигерова сватба“ на Георги Димитров, „Цигани“ на Шуман, „Приспивна песен“ на Брамс, „Соловушка“ на Чайковски и хора на селяните из „Продадена невеста“ на Сметана.

След първата изява на 30 април 1957 г. на 7 юни 1957 г. хорът изнася първия си самостоятелен концерт в препълнения Драматичен театър във Варна – дванадесет хорови песни, както и песни и арии на солисти от хора. Същия ден Г. Великов пише във вестник „Народно дело“, че „думата вече има публиката“. Седмица по-късно Михаил Боев рецензира концерта подробно: хорът е излязъл в два състава, смесен (100 души) и дамски; хвали алтовете, чистата интонация и ясната дикция, отбелязва липсата на високи тенори и централни баси и вижда успеха преди всичко в младия диригент, чийто жест е „скромен, пестелив, но изразен“.

През 1958 г. към хора е назначена вокалната педагожка Мими Димова, която работи с отделни певци и всяка година изнася концерти с тях; на 21 март 1962 г. солистите ѝ представят програма от италиански песни. Корепетиторката Алис Сиракян, поради напредналата си възраст, преминава към вокалната студия (до 1964 г.), а през 1959 г. на нейно място идва Петър Витанов – пианист от висок ранг и близък съветник на диригента.

През 1959 г. „едва тригодишният“ хор, вече с името „Морски звуци“, се явява на Първия републикански фестивал в зала „България“ в София и се връща с второ място сред смесените хорове и сребърен медал. Започват концерти из цялата страна – от Толбухин (дн. Добрич), Провадия и Балчик до Пловдив, Русе, Видин и Шумен; в Пловдив хорът пее в Дома на Народната армия и в манифестацията на 24 май, после продължава за Благоевград.

На Празника на песните и танците във Варна през 1962 г. художествената комисия поставя хора сред най-добрите в страната. През 1963 г. хорът е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен, а Марин Чонев – със същия орден III степен. На 5 юни 1963 г. Л. Палазова описва поредния годишен концерт като доказателство за израсналото майсторство на състава – от „Ръченица“ на Добри Христов и „Тарантела“ на Здравко Манолов до Барток, Бардош, „Месия“ на Хендел и „Песен от лагера на смъртта“ на Конрад Ман.