Раждането на хора (1952–1956)

За началото на хора най-подробно разказва Люба Липова, дългогодишен председател и заместник-председател на хора, и авторът цитира обширно нейните спомени. Тя свързва „Морски звуци“ с цялата хорова традиция на града – от „Гусла“ на Добри Христов (1899–1900) и дружеството „Морски звуци“ (1925–1926), член на Българския певчески съюз, до младежкия колектив „Стефан Йовчев“, създаден през есента на 1945 г.

След закриването на „Морски звуци“ (1948) и „Стефан Йовчев“ (1951) Варна остава без свой хор. Липова описва годините 1952–1955 като време на безсънни нощи и безуспешни опити: четири-пет пъти певците се събират с различни диригенти, но съставите са малобройни, репетициите започват след 22–23 ч., когато свършат събранията, а диригентите Любен Тодоров, Петко Мечков и Илия Душек губят вяра и се отказват. Липсва обединяваща сила.

Като председател на постоянната комисия по култура Липова получава задача да намери начин за създаването на представителен хор. Тя заминава за София и убеждава проф. Георги Димитров да пусне Марин Чонев – когото подготвят за София – да се върне в родния си град. Липова цитира думите на професора: Варна заслужава помощ, за да възстанови музикалния си живот и да стане средище на хоровото изкуство и на международния културен обмен.

Нейното предложение – хор от 120 души към Градския комитет на Отечествения фронт и Градския народен съвет, с диригент Марин Чонев – е прието с решение № 25 от протокол № 7 на Изпълкома от 1 март 1956 г. (в книгата е поместено и копие на документа). Чонев се разделя с работата си като помощник-диригент на Академичния хор в София и се заема с набирането на певци.

Първата репетиция е на 26 април 1956 г. в салона на Клуба на културните дейци. Началото е трудно: хорът е 30–40 души, на репетиции идват по двама-трима тенори и пет-шест баси, а женските партии понякога липсват. Диригентът е млад, певците са почти негови връстници и тъкмо това ги сплотява. На първото общо събрание, на 25 декември 1956 г., се приема правилник и се избира ръководство: председател Христо Христов, заместник-председател Илия Илиев, секретар Надя Борисова, културно-просветник Мира Петкова и касиер – самият автор Стоян Бойчев. Въпросът за името е отложен, докато хорът „добие облик на истински представителен хор“.

Хористите сами привличат нови певци; много бивши членове на старите хорове гледат на новия състав с недоверие, но през есента на 1956 г., с помощта на комисии в учреждения и предприятия, хорът бързо нараства – сопраните дори прекалено. Репетира се всяка седмица по партии и веднъж с целия хор, с упражнения за глас и солфеж; репертоарът е предимно акапелен и взискателен, а напредъкът – бавен, но сигурен.