Будапеща, златен медал и първи международен конкурс (1963–1966)

През 1963 г. хорът заминава на турне в Будапеща и става първият самодеен хор, направил запис в Радио Будапеща. Окуражени, певците започват подготовка за Втория републикански фестивал с малко на брой, но особено трудни творби – „Балада за комуниста“ на проф. Георги Димитров и „Пролетен вятър“ на Любомир Пипков. Художественият съвет прослушва всички отново, като мисли и за бъдещето на хора: от 120 певци остават 83. Раздялата е болезнена, но хористите приемат мярката като необходима, а личната отговорност на всеки расте.

На зоновия фестивал през пролетта на 1964 г., с хорове от Варна и от Толбухинско, Шуменско и Силистренско, „Морски звуци“ се налага като безспорен претендент. Проф. Георги Димитров пише в „Народно дело“ (7 април 1964 г.), че звученето е станало „хубаво, метално, светло“, а музикалността на хора – неузнаваема. На 12 юли 1964 г. в зала „България“ хорът предизвиква овации и този път се връща от фестивала със златен медал; участва и в заключителния концерт и в закриването.

Същата година Марин Чонев привлича в хора изявени ученици от Държавното музикално училище „Добри Христов“, а корепетитор на солистите става Елисавета Калуджинова (Алис Сиракян се преселва в Париж). Като награда хорът гостува в Одеса с концерт в Дома на транспортните работници. През 1965 г. премиерният концерт е в новия салон на „Варненска комуна“, а на 26 и 29 април 1966 г., за 10-годишнината, хорът изпълнява единадесет нови песни.

През юни 1966 г. предстои турне в Дрезден, когато идва покана за международен конкурс в Уилтън, Англия. Задължителната песен „Алилуя“ на Бърд се учи във влака към Дрезден и по време на престоя там, като хорът е разделен на четири партии, водени и от гост-диригентите Петко Мечков и Милко Димитров. При толкова кратка подготовка четвъртото място в първия международен конкурс на хора е оценено като ново постижение на българското хорово изкуство.

През 1966 г. за помощник-диригент е привлечен Димитър Демиров, а Йорданка Шишкова въвежда първата в страната школа по солфеж към самодеен хор. Помощта им освобождава Чонев да се съсредоточи върху художествената интерпретация. Същата година се поставя началото на Майския хоров празник, замислен като национално събитие и по-късно придобил широка международна известност; макар в него да участват и други варненски хорове, „Морски звуци“ се утвърждава като негов домакин.