Летопис · Години на международни признания

„Стабат Матер“ в София и Варна (1986)

1986 Варна, София, ФРГ

След репетицията на 3 март 1986 г. в залата на хора тържествено са връчени значки „Отличник на Комитета за култура“ на девет хористи – присъдени още през 1981 г. за 25-годишнината на хора; някои от наградените вече са напуснали състава. Чонев припомня задачите: концерт за 30-годишнината през април или май, „Стабат Матер“ с н.а. Васил Стефанов и чешки солисти на „Варненско лято“ и на 21 юни в София, на „Софийски музикални седмици“, с оркестъра на Българското радио и телевизия. Ръководството подготвя отчетно-изборното събрание: в листата за ново ръководство влизат само нови имена, а на заслужили бивши хористи е решено да се поднесат подаръци на пролетна вечер с кратка концертна програма – нещо отдавна непознато за повечето певци. В началото на април Чонев е делегат на XIII конгрес на БКП и посещенията спадат въпреки усилията на Росица Щерева. На 26 април хорът пее под нейно диригентство в Дома на художествената самодейност на концерт по повод 71 години от геноцида над арменския народ.

Поканата за празничния концерт на 1 май е отклонена – съставът е предимно нов. Обмисля се специален запис на ораторията за фирмата „Супрафон“, но поради финансови затруднения се решава записът да се направи по време на концерта. Солисти са чехите Ева Леополтова, Лео Мариам Водичка, Вера Соукупова и Рихард Новак. На една от репетициите е съобщено, че доцент Чонев е получил званието „професор“ – поздравяват го хористите и Васил Стефанов.

На 16 юни 1986 г. по обяд има генерална репетиция в залата на още незавършения фестивален комплекс „Людмила Живкова“ (дн. ФКЦ) във Варна, а в 19 ч. – концерт с акапелен репертоар в рамките на „Варненско лято“. Рано сутринта на 19 юни хорът лети за София и от летището отива направо в Радио София; след репетиции в зала „България“ на 21 юни 1986 г. концертът минава отлично и е записан звуково и с видео от Българската национална телевизия. Понеже целият хор не може да лети с един самолет, връщането става на три групи.

На отчетно-изборното събрание на 27 юни са направени доста остри критични бележки – знак за сериозното отношение на певците. Ръководството е избрано в съкратен състав – петима души и трима в ревизионна комисия, – а за председател е избран Георги Михов. Петнадесет души са наградени за най-малко отсъствия, а трима – за дългогодишна работа в ръководството. Същия ден програма „Христо Ботев“ на БНР излъчва коментар изцяло за концерта в София, в който хорът е оценен като доминиращ над солистите и оркестъра, и пуска цялата десета част на ораторията. На 5–7 юли Стефанов репетира във Варна с Варненската филхармония и „Морски звуци“, а на 7 юли ораторията прозвучава в залата на Фестивалния комплекс със същите солисти. Следва ваканция.

Чонев се опитва да поднови разговорите за гостувания във ФРГ и Холандия, но телефонните разговори не довеждат до споразумение. Подреждането на архива на хора е възложено с хонорар за една година на Мими Димитрова, а в средата на септември Чонев и Р. Щерева заминават на турне с Хора на варненските момчета и младежи във ФРГ.

Източник: Стоян Бойчев, „50 години творческа дейност на ПГХ „Морски звуци““, стр. 216–219.