„Песен за горите“ и спорът за юбилея (1986–1987)

Турнето с момчетата във ФРГ продължава до 25 септември 1986 г., а на следващия ден „Морски звуци“ започва да учи ораторията „Песен за горите“ от Д. Шостакович за концерт по повод годишнина на композитора на 10 декември в София. Чонев иска в творбата да участва Хорът на варненските момчета, но заради разходите в София го заменя хор „Бодра смяна“; варненските момчета ще я пеят на „Варненско лято“. Тъй като мъжките партии са останали в камерен състав, Чонев включва и част от младежите. Хорът има само 54 певци и приема нови, които са задължени да посещават извънредни репетиции. Ръководството убеждава Общинския съвет да препокрие изцяло залата, чийто таван протича и при най-малкия дъжд, и раздвижва въпросите за пристройка и парно отопление. В края на октомври 1986 г. подготовката за юбилея неочаквано е спряна.

На 10 декември 1986 г. в пълната зала „България“ ораторията прозвучава с оркестъра на Българското радио и телевизия, хор „Бодра смяна“ и диригента Георги Нотев; солисти са Румен Дойков (тенор) и Петър Петров (бас). Нотев иска някои неща да станат по неговия вкус и на следващата репетиция остава доволен, а отзивите за хора са „възможно най-ласкави“. На 29 декември, с новогодишна вечер, хорът изпраща двама дългогодишни хористи, напуснали този сезон – Коста Левков и Николай Гюров. През януари 1987 г. хорът прави звуко- и видеозапис на песен за предаването на Българската телевизия за Варна и Варненски окръг.

Идва предложение за разменни гостувания с хор от Оломоуц, Чехословакия: те да дойдат на XIX майски хоров конкурс, а „Морски звуци“ да гостува на фестивала им на църковната музика от 1 до 7 септември 1987 г. със „Стабат Матер“ и акапелен концерт. По-късно домакините искат гостуването да е през октомври и с кантатата „Александър Невски“ и хорът се отказва. За музикални тържества край Франкфурт на Майн разтревоженият заради юбилея Чонев не иска да пътува и са определени двама представители – бившият председател Илия Торбаров и Стоян Бойчев, член на ръководството от основаването на хора, – но Комитетът за култура отказва командировката им.

В края на февруари Чонев е извикан в Окръжния комитет на партията, където секретарката Пандова му съобщава становището на комитета, изпратено и до БАН: хорът е създаден през 1956 г. и през 1981 г. вече е имал разрешение да чества 25-годишнината си. „С това въпросът е приключен“ – 30-годишният юбилей не се провежда. На 5 март композиторът Милко Коларов идва на репетиция заради своята „Малка песен за България“. На 22 март 1987 г. хорът се явява на общинския преглед на VII републикански фестивал в Дома на художествената самодейност и Чонев оценява изпълненията отлично.

Веднага след това хорът възстановява „Песен за горите“ – поканен от з.а. Георги Нотев на фестивала на кантатно-ораториалната музика във Видин, където рядко се допускат самодейни състави. С оркестъра на Плевенската филхармония хорът се среща направо във Видин; репетира в Дома на културата на химическия завод „Вида“ и въпреки лошите битови условия на 23 април 1987 г. закрива фестивала в Спортната зала, в рамките на празниците на културата „Дунавска пролет ’87“ (19–23 април).