Нов сезон с 56 певци и концертът в зала „България“ (1985–1986)

Докато хористите почиват, ръководството трябва да реши дали хорът да участва в Панорамата на българското хорово изкуство в София през октомври 1985 г. Чонев отначало е склонен, но накрая отказва – не от страх от неуспех, а заради трудностите с парите за командировката: споменът за набирането на средства за Испания е още болезнен, а предвидените в плана пари за нови костюми на децата така и не идват. После той разговаря поотделно с хористите, които по различни причини освобождава – сред тях за съжаление и певци с добри гласове, чиито служебни ангажименти не позволяват редовни репетиции. Първата сбирка, на 1 октомври, се превръща в събрание: отчет за средствата по пътуването, анализ на конкурса и на поведението на някои хористи. Хорът започва сезона с 56 души.

Чонев очертава плановете: концерт на 5 декември във Варна в рамките на Дните на българската музика, юбилеен концерт „30 години хор „Морски звуци“ през април или май 1986 г., „Стабат Матер“ от Дворжак на фестивала „Софийски музикални седмици“ с оркестъра на Българското радио и телевизия под диригентството на н.а. Васил Стефанов и на „Варненско лято“ с Варненската филхармония, както и концерт в окръга. Пианистът Петър Витанов по стечение на обстоятелствата напуска хора – загуба на отличен музикант. Режимът на тока принуждава хора да прави комбинации, но не спира работата. Приети са пет сопрана, няколко тенора и три баса; на 5 декември не всички новаци могат да пеят, но на концерта на 15 февруари 1986 г. вече са пълноценни хористи, а в програмата са включени четирите състава, заели първи места на международни конкурси през 1985 г.

Концертът в зала „България“ в София минава с голям успех. В „Народно дело“ от 15 март 1986 г. Божидар Гатев пише под заглавие „Високо изпълнителско майсторство“, че с двете първи и една втора награда от Кантонигрос хорът е постигнал най-голямото постижение на българското хорово изпълнителство за 1985 г. Той хвали мекотата и изравнеността на ансамбловото звучене, стила в творбите на Брюкнер и Жанекен, песните на Регер и Пърсел в изпълнение на женския хор, „Ноктюрно“ от С. Бротонс, песента на Ст. Мутафчиев и особено „Тема с вариации“ от А. Танев, както и артистичното присъствие на Марин Чонев. Заслуга за успеха има и пианистката Теодора Сотирова, корепетитор на хора на Захари Медникаров, която по молба на колегата си акомпанира концерта.

След едноседмична почивка започват подготовката на юбилейния концерт и доучаването на „Стабат Матер“ – между двете събития има само седмица. В Общинския народен съвет е представена финансовата сметка на „Морски звуци“ и на Хора на варненските момчета и младежи за 1986 г. на базата на 28 300 лева годишна субсидия. На 28 февруари 1986 г., след месеци отлагане, е открита фотоизложба със снимки на Здравко Петков от пътуването до Испания; тя привлича много посетители, а по-късно снимките отиват в архива на хора. „Морски звуци“ не пее на концерта за Деня на самодееца, но името му е там: сред наградените на сцената са Марин Чонев – от името на Хора на варненските момчета и младежи – и Стоян Бойчев като награден хорист; значката „Отличник на Комитета за култура“ му връчва Янко Коренчев.