Хоровите корени на Варна: от „Гусла“ до 1956 г.

Преди да разкаже историята на „Морски звуци“, авторът се връща към корените. Варна е едно от местата, където след Освобождението се полагат основите на българската хорова култура. Тук е роден и работи Добри Христов, който през 1899 г. основава първото музикално дружество в града – „Гусла“, и сам ръководи хора му.

През 1925 г. певци от градските и църковните хорове се обединяват в музикалното дружество „Морски звуци“. Отначало то има само мъжки хор, а от 1927 г. – и смесен. Въпреки липсата на интерес от страна на тогавашната власт дружеството се превръща в средоточие на културния живот на Варна и с прекъсвания работи до началото на 1948 г. Сред диригентите му са Добри Христов, Георги Попов, Йордан Тодоров, Иван Стефанов, Александър Кръстев, Харалампи Киряков, Христо поп Михайлов, Христо Манолов и Светослав Обретенов.

През 1945 г. е създаден Младежкият ансамбъл „Стефан Йовчев“ – център на музикалната, театралната и танцовата самодейност сред младите. С него работят диригентите Веско Иванов, Владимир Семерджиев, Емил Димчев и Васил Димов, а в средата му израстват Влади Анастасов, Васил Арнаудов, Георги Робев и самият Марин Чонев. Двата колектива стават основата, върху която се изграждат професионалните музикални институции на града – Народната опера (1947) и Варненският симфоничен оркестър.

През 1951 г. и „Стефан Йовчев“ прекратява дейността си и за няколко години Варна остава без хор, който да обедини певческите сили на града.