„Морски звуци“ в Идар-Оберщайн (октомври 1980)

На 12 октомври 1980 г. в 7 ч. сутринта, изпратени от близките си, хористите потеглят от Центъра за художествена самодейност. Пристигат в Идар-Оберщайн с голямо закъснение, след полунощ, но за обща изненада в концертната зала на Фестхале ги чака целият домакински Грубшер хор – заедно с момичетата и момчетата, които пеят в него. След лека вечеря гостите са разпределени по домовете на хористите и техни близки.

На 17 октомври, след обичайната двучасова репетиция, която на домакините се струва твърде дълга, хорът обядва и пее в старчески дом. Вечерта е първият официален концерт: в първата част пеят смесеният и мъжкият състав на Грубшер хор, във втората – камерният и големият състав на „Морски звуци“. Залата е толкова препълнена, че се налага да вдигнат подвижната стена към бюфета. На другия ден кметът посреща хористите с вино и закуски и вместо официално слово се ръкува лично с всеки; разменят се подаръци и песни. Следва концерт в Дома на културата в Бад Кройцнах, чиято сцена едва побира 96 души, а публиката е по-малко от изпълнителите. Домакините често сменят часовете и дори мероприятията, но винаги предупреждават ръководителите за следващата среща.

На 19 октомври гостите са заведени в Дома на певеца на хълм извън града – без речи, само с поздрави, песни, наздравици и българско хоро на поляната. Вечерта двата хора се събират на пикник с цели семейства; ръководството на Грубшер хор подарява златни значки на Иванка Христова, Марин Чонев и Богомил Корбаков. Преди това камерният хор пее в катедралата пиеси от Керубини, Чайковски, Бортнянски и други, въпреки тясната сцена и отдалечения роял. Единственото свободно време е преди обяд на 20 октомври.

Вестник „Нае цайтунг“ пише, че за ФРГ е голяма рядкост да посрещне хор с такива качества и на такава висота: с великолепната си интонация и точна артикулация той напомня „хор, съставен от солисти“, а „Ден на гнева“ из Реквиема на Керубини в катедралата е изграден с блестящи кулминации, без да се губи плавността. На 21 октомври групата посещава Франкфурт на Майн – летището, къщата на Гьоте и катедралата, където пее няколко песни; заради закъснели хористи разходката до Майнц отпада. На 22 октомври в 7,15 ч., след трогателна раздяла, автобусите тръгват обратно и след много перипетии стигат Варна в 5 ч. сутринта на 26 октомври – посрещачите, чакали до късно, отдавна са се прибрали и пътниците заварват смълчани улици.

По-късно Анна Върбанова представя германските отзиви във варненския „Народно дело“ под заглавие „Изява на превъзходни гласове“: с три самостоятелни концерта и две по-малки програми в рамките на културните празници на Идар-Оберщайн хористите на з.а. Марин Чонев са защитили името на страната като водеща в хоровото изкуство. Програмата обхваща Керубини, Чайковски, Бортнянски, Проснак, Д. Бардош, Д. Христов, Ал. Танев, Ст. Мутафчиев и Н. Стойков. Особен интерес предизвиква поемата за смесен хор и пиано „Йово, ле“ от Н. Стойков, в която критиката открива почти всички изразни средства на съвременната хорова музика, познати от Пендерецки, а в Чайковски и Бортнянски – чудесно нежно и плътно пианисимо.