Девета симфония и „Април 1876“ (ноември 1980 – март 1981)
На първата репетиция след турнето, на 30 октомври 1980 г., Чонев очертава задачите до юбилея: през януари 1981 г. – Девета симфония на Бетовен с оркестъра на Варненската филхармония под диригентството на з.а. Иван Маринов; на 3 март – ораторията „Април 1876“ от Милко Коларов в Шумен, посветена на 1300-годишнината на българската държава; на 25 април – самостоятелен концерт в зала „България“ в София в рамките на Панорамата на българското хорово-изпълнителско изкуство; концерт за 25-годишнината на хора; Деветата симфония и Реквиемът на Верди за евентуално задгранично турне с Варненския симфоничен оркестър през септември; записи на стария репертоар и концерти в Провадия и на хоровото общество „Морски звуци“.
На 29 ноември 1980 г. в препълнения Дом на художествената самодейност хорът пее заедно с Хора на варненските момчета; на рояла е Анна Върбанова, а камерния състав дирижира Росица Щерева, на която Чонев все по-често дава възможност да работи самостоятелно. Концертът в Провадия, отложен за 12 декември, в крайна сметка е отменен от домакините – не могли да осигурят публика в студеното време, а хористите упрекват ръководството, че рядко пеят в окръга. Решават се текущи въпроси – хонорари, молби за отпуск и освобождаване, моделът на дамските рокли, – а на 27 декември хорът празнува в залата си новогодишна вечер; по стара традиция се раздават подаръци на новобрачните и на хористките, станали майки през годината.
От 5 януари 1981 г. се репетира три пъти седмично. Чонев предлага юбилеят да се отложи за есента, тъй като Анна Тричкова настоява хорът да изпълни на Майския хоров конкурс ораторията „Бяло, зелено, червено“ от Ал. Райчев, а Иван Маринов иска концерти с Деветата във Варна и Разград. Иванка Христова съобщава за покана по дипломатически път за Олбург и Копенхаген в Дания – заедно със Симфоничния оркестър и Кукления театър. Маринов обаче иска хор от 80 души, което означава ново „пресяване“. Деветата симфония прозвучава на 30 януари 1981 г. в Двореца на културата и спорта със солисти н.а. Юлия Винер, Росица Троева, Стефан Дишлиев и Димитър Барев.
От 15 януари уредникът Богомил Корбаков е болен. Хористът Валери Кинов поема работата му, но след две седмици се отказва, и за касиер е назначен Стоян Бойчев с минимален хонорар. Опитът да се съберат бригади за подреждане на архива бързо замира; единствено Бойчев в продължение на месеци издирва, класифицира и описва купищата ноти, трупани с години на различни места, а отделените партитури подрежда диригентката Росица Щерева.
На 27 февруари Маринов провежда първата си репетиция на „Април 1876“ в присъствието на композитора, а на 2 март – съвместна с Варненския симфоничен оркестър, със солистката Весела Зорова и чтеца з.а. Борис Луканов. Концертът в София за Декадата на самодейността на Варненски окръг на 7 март за щастие се отменя. На 4 март хорът и оркестърът пеят в читалище „Д. Войников“ в Шумен (хористите нощуват в Нови пазар и Каспичан), на 5 март – в театъра в Разград, а на 6 март – в Дома на художествената самодейност във Варна; според специалисти последният е най-сполучлив. На 27 март 1981 г. ораторията прозвучава отново пред делегатите на XII конгрес на БКП. След това редовността спада и новият юбилеен репертоар се усвоява трудно.
Източник: Стоян Бойчев, „50 години творческа дейност на ПГХ „Морски звуци““, стр. 165–170.