Летопис · Години на международни признания

Албена, Самора Машел и последните приготовления (септември–октомври 1980)

1980 Варна, Албена, Видин, Будапеща, Прага, Идар-Оберщайн, Перник

Ваканцията е удължена – за камерния хор до 18 август, за големия до 1 септември. Камерният състав се събира по-рано, защото на 8 септември пее на международния семинар по хорово дело в курорта Албена. Разучаването на Моцартовата меса е спряно: във връзка с 1300-годишнината на българската държава е спусната директива в репертоара на хоровете да няма песни с религиозно съдържание, а голямо произведение няма смисъл да се учи, ако не може да се изпълни поне няколко пъти. На 25 август идва вестта, че поканата от Идар-Оберщайн е получена и парите са осигурени; предстои най-болезненото решение – кои хористи ще отпаднат от турнето.

Без да е предупреден навреме, големият хор е включен в тържественото събрание за 9 септември в Драматичния театър и изпълнението му е сърдечно аплодирано. На 8 септември, в навечерието на 36-годишнината от 9 септември 1944 г., камерният хор пътува за Албена. Сцената на Културно-информационния център е малка и задушна, а концертът започва със закъснение, докато пристигнат организаторите на семинара начело с проф. Птица от СССР. Водещ е Владимир Апрелев, който говори свободно на руски и на немски. Песните звучат уверено, публиката трудно спира аплодисментите, а преводачите едва смогват да предадат поздравленията към Чонев на различни езици.

На 11 септември хористите са откарани до летището, за да пеят при посрещането на Тодор Живков и на президента на Мозамбик и председател на ФРЕЛИМО Самора Машел – по сценарий, докато гостът минава покрай шпалира. Хористите го намират за необичайно, но ефектът е голям: делегацията спира при хора, изслушва го и продължава. На следващия ден хорът пее за същата делегация на митинга в Двореца на културата и спорта, с Духовия оркестър на БМФ под диригентството на Ангел Кършанов; „Интернационалът“ запява цялата зала.

Остава месец до турнето, а немските песни още не са научени нито солфежно, нито текстово, затова хорът репетира четири пъти седмично. На 18 септември окончателно се определят петимата, които няма да пътуват. Пътуването е организирано чрез младежката туристическа организация „Орбита“ – с два големи автобуса и микробус, по одобрен от МВР маршрут: от 12 октомври Варна – Видин – Будапеща – Прага – Идар-Оберщайн (престой 17–22 октомври) и обратно по същия път до 25 октомври. Корбаков отнася документите за визите в София. На 22 септември на репетицията идват певци и ръководители на чехословашкия хор „Дворжак“, гости на хор „Темелко Ненков“ от Перник; след малък концерт ръководствата се срещат и предлагат разменни гостувания през 1982 г.

Последните седмици не минават без тревоги: сопраното Тамара Вълева отпада по здравословни причини и е заменена от Величка Тодорова, а болният Коста Енчев се възстановява едва дни преди тръгването. Натоварването си казва думата – отсъствията зачестяват и заместник-председателят Илия Торбаров прави строг разбор. На 8 октомври хорът изнася обичайния концерт-прослушване пред Д. Бозаджиева и други гости, предимно с програмата за ФРГ.

Източник: Стоян Бойчев, „50 години творческа дейност на ПГХ „Морски звуци““, стр. 158–161.