„Варненско лято ’80“ и пречките пред поканата от ФРГ (1980)

Майският хоров фестивал през 1980 г. едва е отминал, когато ръководството научава, че проф. Р. Пост от Федерална република Германия е дал съгласие хорът да гостува там. Междувременно задълженията у дома не спират: тъй като Марин Чонев е спешно извикан в София, камерният състав пее на тържеството за годишнината на Първа гимназия (23 май, Дворец на културата и спорта) под диригентството на Росица Щерева. Чонев получава възпоменателен медал като възпитаник на гимназията, а в София – орден „Червено знаме на труда“.

На 29 май уредникът Богомил Корбаков докладва за телефонния си разговор с проф. Пост: германската страна чака официална покана до кмета, приема състав от 100 души, иска в програмата да има стара и нова немска музика, а концертите ще бъдат в Майнхаузен и Идар-Оберщайн. Ръководството отново е изправено пред болезнения въпрос кои 10–12 хористи да останат вкъщи – вероятно нередовните и онези, които не знаят добре репертоара. Освен това разрешението за пътуване на Запад трябва да се прехвърли от Финландия към ФРГ чрез Д. Русчев в София, а отговорът идва чак в края на юни. На 12 юни германците съобщават, че приемат условията и ще изпратят покана след осем дни – но тъкмо тогава Чонев и Корбаков заминават на турне в Рощок с Хора на варненските момчета, а хористите са във ваканция от 23 юни до 1 август.

Преди ваканцията, на 22 юни 1980 г., големият и камерният състав изнасят самостоятелен концерт в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято ’80“. В рецензията „Аплодисментите са заслужени“ („Народно дело“, 26 юни) Константин Кукушев нарича Чонев един от видните представители на съвременното българско хорово изкуство и откроява чистата интонация, ясната дикция, високата вокална култура и великолепните динамични нюанси. Програмата обхваща Чайковски, Танеев, Туликов, Керубини, Хиндемит, Проснак и Деак-Бардош, както и Д. Христов, Ал. Райчев, Ал. Танев и Ст. Мутафчиев; кулминация е „Ден на гнева“ из Реквиема на Керубини, макар критикът да не пропуска несполучливия клавирен съпровод.

Камерният хор работи още седмица върху Меса в до мажор от Моцарт, планирана за есента с Габровския камерен оркестър, и за две седмици я разчита солфежно. Докато Чонев, Илия Торбаров и Корбаков са в Рощок, останалите от ръководството купуват формулярите и дежурят в залата, за да ги попълват хористите; до 10 юли почти 95% са подали документите си. Тогава се оказва, че поканата е пристигнала в общината още на 2 юли, но е изпратена за превод и стига до хора едва на 15-и. Отговорът, който Дора Янева трябва да съгласува с Иванка Христова, закъснява и германците съобщават, че вече не могат да приемат хора. Ръководството се обажда в Идар-Оберщайн, където председателят на тамошния хор г-н Вебер на следващия ден потвърждава, че гостите са добре дошли. Новата покана обаче още я няма, а средствата са само обещани.