Почит към Нино Нинов и „национална гордост“ в Пловдив (1978–1979)

След разбора на турнето в ГДР, направен от Люба Липова, на 23 декември 1978 г. хористите и близките им се събират на първата от години насам другарска среща. След Нова година репетициите отново стават три седмично, а Васил Казанджиев припомня с хора ораторията „Април 1876“ преди записа ѝ.

На 1 февруари 1979 г. хорът чества по своему 50-годишнината на бившия си дългогодишен председател Нино Нинов. Приветствието, написано и прочетено от хориста Стоян Бойчев, припомня първите места в Гориция (1972), Варна (1975) и особено Корк (1976) и го кани „да се отбива при нас като приятел и желан гост“. На тържеството Емил Янев издава онова, което Чонев от скромност крие: присъдено му е званието доцент към консерваторията в Пловдив. Радостта се помрачава от стар проблем – част от най-добрите гласове искат да пеят и в оперния хор срещу хонорар; ръководството остава твърдо и тези, които настояват, сред тях Димка Дюлгерова, напускат „Морски звуци“.

На 21 февруари хорът участва в „Нова българска музика ’79“ в зала „България“, а на следващите два дни записва „Април 1876“ в БНР с Казанджиев. На 12 март умира проф. Георги Димитров, за чиито бащински грижи хорът помни; Чонев и Илия Торбаров заминават за погребението, а уговорената среща с хора „Хаджийски“ от Търговище е отложена.

За последния етап на фестивала песните още не са готови, а хористите не могат да вземат десетдневен отпуск. От 10 април се въвеждат двойни репетиции – сутрешни за свободните и вечерни за всички, а на 6 май варненските участници пеят в общ концерт пред публика. На 14 май хорът заминава за Пловдив и на 15 май 1979 г. се представя в Партийния дом „много добре“, както скромно отбелязва авторът.

Член на журито, композиторът доц. Александър Танев, пише за „Народно дело“ статия, озаглавена „Национална гордост“. Той признава, че такова равнище не е срещал дори на международни конкурси, и посочва „Морски звуци“ сред колективите, които определят горната граница: огромен динамичен диапазон, интонационна чистота, ансамбъл, доведен до съвършенство – хор, който „диша, музицира, интерпретира като една-единствена струна“. Той вижда в постиженията на хора постиженията на Марин Чонев, хвали жеста му – „точен, ясен и властен“, и пианиста Петър Витанов, и завършва, че хорът вече 23 години е в първата редица и е „национално културно богатство“.

Веднага след Пловдив хорът пее в репетиционната си зала пред журито на XII Майски хоров конкурс и посреща японски смесен хор – млад състав (средна възраст 26 години), току-що спечелил втора награда на конкурса. На 20 май двата хора си разменят програми, като японците изпълняват и сериозни български пиеси.