Размяна с Рощок и златен медал на Петия републикански фестивал (1978)

Пролетта на 1978 г. е изпълнена със задачи. Вокалната студия продължава своя живот: на 16 март възпитаниците на Мими Димова представят „Шуманова вечер“ – песни на Шуман с пиано Недялка Страдалска. Чонев съобщава, че предстои запис на ораторията „Април 1876“ в София; хорът дължи и концерт в Тервел, отложен с година, защото залата там е пострадала от земетресението във Вранча; трябва да се подготви и откриването на Майския хоров фестивал, а през ноември – последният етап на Петия републикански фестивал, при чието спечелване предстои защита на званието „представителен хор“. Участието в Атинския фестивал е отменено, но разочарованието е смекчено от реалната покана за размяна с хора „Нептун“ към корабостроителния завод в Рощок.

През април Милко Димитров изнася лекция с диапозитиви за музикалното развитие на Варна от Освобождението насам. Мими Димова се пенсионира като щатен художествен ръководител и продължава като хоноруван педагог, а на нейно място е назначена младата Росица Стаменова (по-късно Щерева), дотогава ръководителка на Хора на варненските момчета. На 26 април хорът навършва 22 години; председателят Райко Колеманов не идва да го поздрави и приветствието поднася самият Чонев.

Германските гости пристигат на 10 май и са настанени в хотел „Бор“ в Дружба. Пеят в Провадия и на Майския хоров фестивал, където двата хора си разменят ролите на изпълнители и публика, а срещата завършва в ресторант „Черноморец“. На 20 май „Морски звуци“ закрива Дните на културата в Тервел и веднага е поканен и за следващата година. Готовата оратория „Април 1876“ осигурява на хора място и на „Варненско лято ’78“: на 19 юни тя прозвучава под палката на Васил Казанджиев в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. Понеже в репетиционната зала започват ремонтни работи, хорът временно репетира в клуб на ул. „Толбухин“.

През есента Колеманов става директор на Двореца на културата и спорта и ръководството кани за председател Иванка Христова. На 23 октомври 102-ма души – с двама повече от уговореното – заминават за ГДР; домакините поемат издръжката и на двамата „извънбройни“, което хористите приемат като благороден жест. Хорът е настанен в почивната станция на завода в Кюлунгсборн. На 27 октомври 1978 г. изнася концерт в Бароковата зала на Рощок, после пее в църква-музей в Щралзунд, където посещението е слабо, и в театъра на Грайфсвалд, където залата е пълна. Ръководството е прието от кмета на Рощок, германският печат пише за „звуците от Черно море“, а последният ден е посветен на Варнемюнде, преди пътя обратно през Берлин.

На 5 ноември хорът е отново във Варна и веднага подновява работата. На 23 ноември Росица Щерева провежда първата си самостоятелна репетиция с целия хор в присъствието на Чонев. На 25 ноември 1978 г. блестящото представяне носи на „Морски звуци“ званието лауреат на Петия републикански фестивал и златен медал. За защитата на титлата „представителен хор“ трябва да се научат още пет трудни песни – „Океан“ от Мариан Ковал, „Скерцо“ от Ал. Текелиев, „Пролет“ от Ст. Мутафчиев и „Нашествие“ от Тодор Попов.