Летопис · Години на международни признания

Ораторията „Април 1876“ и пропуснатата Атина (1977–1978)

1977–1978 Варна, Златни пясъци, Атина, Гърция, Шумен, Толбухин (Добрич), София

Изявите на хора имат и други измерения: през октомври туристи от ГДР, празнуващи националния си празник в Златни пясъци, записват в книгата за впечатления, че са слушали „забележителен хор“, а след тържеството за 70-годишнината на корабостроителния комбинат „Г. Димитров“ един корабостроител казва, че се прекланя пред всеотдайността и обичта на хористите към песента. На 22 ноември хорът участва в концерта за 50-годишнината на варненските композитори Петко Мечков и Арам Берберян, като изпълнява и посветените на хора песни на Мечков „Месечинко“ и „Пълнолетие“; на 28 и 29 ноември пее в сборната програма в чест на Октомври.

На 1 декември започват общите репетиции на ораторията „Април 1876“ от Милко Коларов. Солон Михаилидис, член на журито на Майския конкурс ’77, който е слушал хора и в Корк, го кани устно на фестивал в Атина през 1978 г.; на 15 декември пристига официална покана от хора на Атинската търговска банка за програма извън конкурса, но е нужно разрешение от Централния дом за художествена самодейност (ЦДХС), което до края на годината не идва. От 5 януари 1978 г. хорът репетира три пъти седмично за концертите с гост-диригента з.а. Васил Казанджиев – 18 февруари във Варна и април в Шумен. Градският комитет на БКП настоява хорът да изпълни на „Варненско лято ’78“ още ненаписана оратория от Тихон Хренников – непосилна задача при подготовката за Републиканския фестивал (по 11 песни за смесен и за камерен хор); ръководството мотивирано отказва и в крайна сметка ЦДХС отхвърля идеята.

Композиторът Коларов следи отблизо разучаването, защото на премиерата ще присъстват около четиридесет музиканти и кореспонденти от цялата страна. От 9 февруари репетира Казанджиев, чиито изисквания коренно се различават от наученото; на 13 февруари е първата репетиция с оркестъра на Варненската филхармония в Дома на художествената самодейност, а на 15 февруари идват мецосопраното Нели Божкова от Народния театър за опера и балет в София и чтецът з.а. Борис Луканов от Варненския драматичен театър. Вечерта преди концерта Коларов довежда н.а. Панчо Владигеров, който очаква с интерес първото изпълнение. Ораторията звучи във втората част на концерта и авторът на текста Христо Ганев, композиторът, диригентите Казанджиев и Чонев и солистите са извиквани многократно на сцената. „Народно дело“ отбелязва под заглавие „Ораторията „Април 1876“ за първи път във Варна“, че концертът е посветен на 100-годишнината от Освобождението и е предаван пряко по програма „Христо Ботев“ на БНР.

Второто изпълнение в Шумен и концертът в Толбухин (Добрич) се отменят, но на 3 март хорът изпълнява третата и четвъртата част – „Реквием“ и „Ода“ – в тържествения концерт в Драматичния театър. Започва разучаването на нови песни за Петия републикански фестивал – „Йово, ле“ на Николай Стайков и „Най-първата искра“ от ораторията „Летопис на свободата“ на Ал. Танев. На 14 март Чонев носи от София неприятна новина: заявката за Атина, подадена навреме в ЦДХС, изобщо не е получила ход – по-скоро заради лични обещания към друг хор, който отговаря на ограничението от 40 души. Хорът уведомява организаторите, че не може да приеме поканата, и започва да търси други хорове за разменни гостувания.

Източник: Стоян Бойчев, „50 години творческа дейност на ПГХ „Морски звуци““, стр. 122–125.