Есента на 1977 г.: „Дружба“ в Шумен, Видин и Пловдив и откриването на Панорамата

Новият сезон 1977–1978 г. започва с тъжна вест: на 5 септември хористите изпращат Арсен Торосян, един от основателите на хора, а същата вечер пеят в предпразничния концерт в Двореца на културата и спорта, на следващия ден – пред работниците на ДСО „Корабостроене“, а на 7 септември – на общоградското тържествено събрание в Драматичния театър. Проблемът със залата се изостря: хорът временно е репетирал в Тракийския дом, после се е върнал в Еврейския дом, чийто ремонт е възобновен едва в средата на септември. Репетициите се местят в бирхалето на Дома за художествена самодейност, където не може да се работи по партии, а за целия състав е тясно; училище „Стефан Караджа“ и салонът в блока на архитектите отпадат и ръководството предлага външна стълба, за да се ползва вторият етаж на Еврейския дом въпреки ремонта. Обсъждат се и предложението на „Балкантурист“ камерният състав да пее за германски туристи, и поканата за Панорамата на българското хорово изкуство, чийто първи концерт е посветен на 25-годишнината на хоровия диригентски клас на проф. Георги Димитров в Консерваторията.

На 29 септември з.а. Иван Вулпе идва с оркестъра си за първата съвместна репетиция на ораторията „Дружба“ и е толкова доволен от подготовката, че не иска други репетиции освен на сцената в Шумен. На 15 октомври ораторията прозвучава уверено и внушително в шуменския театър – това е и първият концерт на Вулпе с шуменския оркестър, – а хорът е обсипан с цветя от културните и обществените институции. На 7 октомври хорът изпълнява обещанието си към „Балкантурист“ с програма в ресторантите „Казино“, „Мадара“ и „Ялта“, а в края на месеца пътува с автобуси до Видин, където изпълнява „Дружба“ под диригентството на Андрей Андреев; двете сола за тенор и бас пее солистът на Варненската опера Михаил Матеев (концертът е на 29 октомври).

На 3 ноември група хористи се прощава с Атанас Воденичаров – вторият певец, когото хорът губи за два месеца. На 4 ноември хорът пее в сборния състав за 60-годишнината от Октомврийската революция и същата нощ заминава за Пловдив, където отново с Андрей Андреев изпълнява „Дружба“ в рамките на Фестивала на съветската песен „Альоша“.

След това всичко е подчинено на София. На 11 ноември хорът пътува с експрес „Златни пясъци“ и с вечерния влак, а на 12 ноември 1977 г. в зала „България“ открива Панорамата на българското хорово изпълнителско изкуство с „Родна песен“, последвана от „Вечерний здрач“ на Г. Димитров, „Блажени яже избрал“ на Чайковски и „Ехо“ на Ст. Мутафчиев („Нашествие“ на Т. Попов, поискано от организаторите, е отменено по настояване на Чонев, защото няма време за разучаването му). С „Вечерний здрач“ хорът засвидетелства почитта си към проф. Георги Димитров; кулминацията отново е Чайковски, с възгласи „Браво!“ в залата. Накрая всички участници приветстват проф. Димитров на сцената. В „Народно дело“ (25 ноември) Й. Александров пише, че Панорамата, посветена на 60-годишнината от Октомври и на 100-годишнината от Освобождението, е открита от варненския хор, а аплодисментите потвърждават одобрението, спечелено през юбилейната година.