Пролетта на 1977 г.: нов председател и Майският конкурс
На 2 март 1977 г. проф. Георги Димитров пише в „Народно дело“ под заглавие „Хор „Морски звуци“ – мярка за майсторство“, че участието в Панорамата, посветена на 60-годишнината от Октомврийската революция и на Третия конгрес на българската култура, е минало с изключителен успех, а в обсъждането след концерта хорът е получил блестящи оценки от музикалните специалисти. Малко след това хористите слушат женския камерен хор от Търговище, а председателят на Съвета за изкуство и култура в Тервел кани „Морски звуци“ на градските празници на 15 май; те обаче не се състоят, защото Домът на културата в Тервел е пострадал при земетресението във Вранча (Румъния) на 4 март. Писмо до град Боа във Франция с предложение за разменни гостувания остава без отговор. На 23 февруари женският състав пее в концерта в памет на хоровия деятел, учител, диригент и композитор Васил Попов.
На 1 март, Деня на самодееца, мъжете имат репетиция, затова председателят Нино Нинов идва да ги поздрави; двамата най-възрастни хористи Никола Янев и Янко Узунов получават значката на КИК за дългогодишно участие. Земетресението усложнява и концерта в Търговище на 11 март – заради щетите съботите стават работни и част от певците пътуват обратно през нощта, за да са сутринта на работа. Залата на Младежкия дом е препълнена, включително с хористи от Омуртаг и Попово, и хорът пее и песни извън програмата. Люба Липова отбелязва концерта в „Народно дело“ под заглавие „Оживена концертна дейност“.
На отчетно-изборното събрание на 31 март 1977 г. хорът се разделя с дългогодишния си председател Нино Нинов, който години наред е живял с нуждите на хора; авторът изказва голямата благодарност към него. Нов председател става Райко Колеманов, началник на отдел „Изкуство и култура“ при ГНС. На 14 април, след дълго време без цялостен самостоятелен концерт, хористите очакват полупразна зала, а виждат препълнен салон: звучат Виадана, Ал. Танев, Ст. Мутафчиев, Г. Димитров, а „Блажени яже избрал“ на Чайковски е аплодирана бурно – концерт, превърнал се за дълго в еталон. Следват общоградското събрание за 107-годишнината от рождението на Ленин и подготовка на Деветата симфония за закриването на Софийските музикални седмици с диригент Янсон от Ленинград, но участието в София отпада, а хорът е включен в откриването на „Варненско лято“ с ораторията „Дружба“ на Ал. Райчев.
На Майския хоров конкурс Чонев е член на журито, а „Морски звуци“ е домакин на хор от Киргизия и изнася самостоятелен концерт пред участниците. Членовете на журито падре Пио Капоне (Италия) и Вук Драгович (Югославия) посещават последната репетиция; на 14 май ръководството се среща с журито в Златни пясъци, където Нинов се вижда със стари познати като Капоне, Рой Бохана, Михаилидис, Флайшман, Драгович и Кошлер. Концертът на хора в заключителния ден е изпратен с овации: Драгович го нарича „гордост не само за България, а и за цяла Европа“, а Капоне казва, че когато умре, горе ще му пеят ангелите, но ще съжалява, че няма да може да слуша „Морски звуци“.
Новото ръководство възобновява и колективните екскурзии – на 22 май до Орлов камък в Коджа Балкан, после до Ропотамо. На 18 юни хорът открива Международния музикален фестивал „Варненско лято“ с ораторията „Дружба“ – със симфоничния оркестър на Варненската филхармония под диригентството на з.а. Емил Главанаков и солисти н.а. Тодор Костов (тенор) и Ранко Дюлгеров (баритон); въпреки лошата акустика на Драматичния театър взискателният Чонев оценява изпълнението като блестящо. На следващия ден композиторът Тихон Хренников, гост на фестивала, слуша кратка програма и кани хора на турне в СССР. Сезонът приключва с почивка до 1 септември.
Източник: Стоян Бойчев, „50 години творческа дейност на ПГХ „Морски звуци““, стр. 112–118.