Летопис · Години на международни признания

След Корк: награда „Варна“ и концертът в София (1976–1977)

1976–1977 Варна, Провадия, Хага, Холандия, Гърция, София

Хорът се връща точно навреме за закриването на Майския хоров фестивал: на 16 май 1976 г. изпълнява Деветата симфония на Бетовен със симфоничния оркестър на Варненската филхармония под диригентството на з.а. Емил Главанаков, със солисти Мария Бохачек, Нели Божкова, Тодор Костов и Стефан Михайлов – според автора най-доброто изпълнение на симфонията, което хорът е правил на варненска сцена. Проф. Венелин Кръстев пише, че „Морски звуци“ отдавна си е извоювал авторитет на „елитно-представителен“ хор и че някои технически пропуски при най-неблагоприятна акустика не пречат да се оцени майсторството му.

Интересът към хора е голям и въпреки умората той пее на 20 май в тържествения концерт за Деня на българската култура и в празничната манифестация, където трите купи са носени начело на колоната. Следват концерти на 25 и 27 май след предизборни събрания (за кандидатурите на Людмила Живкова и Тодор Стойчев). На 31 май Чонев прави разбор на представянето в Корк, Мими Димитрова прочита пътеписа си за турнето в Италия през 1975 г., прожектират се филмите на Николай Гюров и Асен Николов, а Люба Липова чете пътеписа си за Корк. Прочетен е поздравителен адрес от първия секретар на Окръжния комитет на БКП Тодор Стойчев, а на хора и на диригента е връчена награда „Варна“ за най-високи постижения в хоровото изкуство през 1975–1976 г. („Народно дело“, 4 юни 1976 г.). Сезонът завършва на 26 юни.

След почивка до 23 август хорът възстановява програмата за концерта за 9 септември (7 септември, Драматичния театър). Идва покана за международния хоров конкурс в Хага, Холандия, но ръководството отговаря, че хорът би могъл да отиде само на разменни начала като гост, тъй като в плана на Централния дом за народно творчество са предвидени други български хорове; Хага отказва и кани хора за 1979 г. Запитване за разменно гостуване в Гърция изобщо остава без отговор. Хорът чества дългогодишната дейност на Арсен Торосян, един от малкото останали основатели, който напуска състава, а на 18 ноември се сбогува и с Йорданка Шишкова, водила обучението по солфеж в годините на големия възход; мястото ѝ заема Янка Мицева, вече като диригент на хора. На 19 ноември 1976 г. хорът пее в Провадия за 80-годишнината на партийната организация.

За концерта в София на 22 януари 1977 г. Чонев опитва отделни репетиции за женския, мъжкия и смесения състав, но закъсненията и отсъствията растат и той се връща към три двучасови репетиции седмично. Солист в „Пълнолетие“ на Петко Мечков е Ранко Дюлгеров, който признава, че се е стъписал, когато хорът запява припева. В рамките на Панорамата на българското хорово изкуство в зала „България“ „Морски звуци“ – за разлика от останалите участници – пее пред пълна зала; варненската телевизия заснема 30-минутен филм, а радиото излъчва четири предавания. Самият Чонев се отнася с резерви към блестящите оценки на специалистите. Опитите за запис в Радио София се провалят, защото уморените хористи понижават, а във Варна, където все още няма зала за звукозапис, на 10 и 17 февруари в Дома на художествената самодейност са записани само „Ехо“ на Ст. Мутафчиев и „Блажени яже избрал“ на Чайковски, преди записът отново да бъде прекратен по технически причини.

Източник: Стоян Бойчев, „50 години творческа дейност на ПГХ „Морски звуци““, стр. 106–111.