Три първи награди в Корк

След концерта организационният комитет и журито излизат на сцената и обявяват класирането до трето място. Три пъти прозвучава името на „Морски звуци“: първо място за смесения хор (261 точки срещу 260 за втория), за женския (276 срещу 268) и за мъжкия хор (261 срещу 259). Малките разлики показват колко силна е конкуренцията – и колко точна е била оценката на Чонев за жените. Хористите празнуват в заседателната зала на лорд-мера, където идват диригентът, художественото ръководство, кметът и официални лица; хорът им отвръща с още песни и ги черпи с българско вино.

Три дни по-късно „Народно дело“ съобщава под заглавие „Три първи награди за хор „Морски звуци““ (И. Стефов), че хорът с диригент з.а. Марин Чонев е защитил блестящо авторитета на българското хорово изкуство в категориите смесен, женски и мъжки хор. В съвместна статия „Браво, България! Браво, Варна!“ Бойка Василева и Петър Витанов описват как на 2 май в зала „Ситихол“, на XXIII международен хоров фестивал, химнът на България е трябвало да прозвучи три пъти и три пъти Чонев се изкачва за купата на победителите сред възгласите на публиката. Веднага след закриването, в приемната зала на кмета, журито и домакините настояват „Изпейте още нещо!“ и хорът пее „Родна песен“, „Хубава си, татковино“ и „Родино мила, теб привет“.

Отзивите са впечатляващи. Членът на журито проф. Солон Михаилидис от Гърция казва, че е слушал много състави, сред тях и български хорове, но такъв хор досега не е чувал. В Златната книга на хора англичанинът Стефан Уикинсон, също член на журито, пише, че изкуството на Чонев е „интелигентно и едновременно с това много сърдечно“, а кметът на Корк и председател на организационния комитет г-н Хили нарича „Морски звуци“ един от най-красивите хорове, които е слушал, и го кани винаги да се връща. Ирландският „The Cork Examiner“ от 3 май 1976 г. излиза със заглавие „Bulgarian choir takes top prize“. Авторите подчертават, че конкурсът в Корк е известен с трудната си задължителна програма и с правилото журито да избира песни от обширен допълнителен репертоар за отделни концерти, и че хорът е изпреварил силни съперници от Чехословакия, ГФР, САЩ и Англия.

На следващия ден граждани по улиците и в магазините поздравяват хористите, подаряват им вестници с резултатите и ги канят отново, а хазаите им с гордост ги представят на близките си. Пътят обратно минава с влак и ферибот до Англия; вечерта на 5 май автобуси ги отвеждат до гара Виктория в Лондон, оттам до Дувър, с ферибот през Ламанша до Дюнкерк и с влак до Париж. След тридневен престой хористите излитат от летище „Бурже“ и в 1 ч. на 9 май пристигат във Варна – а на следващия ден вече са на репетиция. В книгата са поместени снимки на трите купи и копия на трите диплома.