Корк 1976: последна подготовка и конкурсните дни

След Деветата симфония в Русе, за която Александър Райчев казва в интервю, че „Морски звуци“ може да съперничи на професионалните състави, а Чонев е сред най-добрите ни хорови диригенти, хорът се връща към подготовката за Корк. До конкурса остава само месец, а през предишния месец за него не е правено нищо. Едновременно трябва да се ушият нови рокли и костюми – платовете са купени, но трудовата кооперация „Облекло“ трябва да бъде убедена да спази срока. Десетина дни преди заминаването хора прослушва комисия – Донка Бозаджиева, Михаил Милков, Венета Вичева и Върбан Рангелов; на репетицията присъства и композиторът Пол Арма със съпругата си, автор на първата песен за Георги Димитров. Комисията не остава особено доволна, но връщане назад няма. На 25 април Нино Нинов дава последни указания за поведението в чужбина, хористите получават новите облекла, а Чонев е поздравен с цветя за 20-годишнината на хора и на своето ръководство.

Чартърен самолет Ил-18 отнася хора в Корк. Певците са настанени в различни краища на града, което затруднява придвижването до Сити хол, където се провежда конкурсът. Кметът приветства гостите, а Нинов го кани на Майския хоров конкурс във Варна. Конкурсът се открива с концерт на участниците, в който пее и „Морски звуци“, и още първите изпълнения са посрещнати със спонтанни аплодисменти.

Истинската битка започва на 29 април. Смесеният хор излиза на сцената едва около 22 ч., а между вечерята в 18 ч. и изявата няма къде да се почине. Затова хористите, настанени най-далече, сами решават да не слизат за вечеря и да минат със собствени провизии – решение, взето не от диригента или ръководството, а от самите тях. Вечерта те излизат бодри и уверени и пеят отлично; мнението на журито обаче се пази в тайна до края на конкурса.

На 1 май са мъжкият (преди обяд) и женският състав (след обяд). Мъжете, несвикнали да пеят самостоятелно, слушат преди излизането си колебливите малобройни мъжки хорове в празната зала и губят увереност – нещо, което Чонев винаги се е стремял да избегне. Напрегнати като струни, те повишават в третата, българската песен, и слизат от сцената недоволни. Жените са извикани по-рано от предвиденото, в 17,20 ч., и много от мъжете не успяват да ги чуят. Сияещи, те разказват, че са получили признанието и на публиката, и на диригента си: „Пяхме като богини!“ – казва им иначе сдържаният Чонев.

Регламентът изисква и допълнителен репертоар за самостоятелни концерти. На 2 май в 11 ч. хорът пее по време на литургия в църквата „Св. Августин“ – части от Реквиема на Керубини, „Блажени яже избрал“ на Чайковски и „Екзултате юсти“ на Виадана, като Петър Витанов акомпанира на орган; препълненият храм аплодира бурно. Следобед следва концерт в замъка-хотел в Кинзел – традиционна спирка за българските хорове на този конкурс, – където домакините пожелават да чуят „Родино мила“, а техният камерен хор отвръща с няколко песни. Вечерта, в заключителния концерт в Сити хол, хорът пее последен и публиката не го пуска да слезе – още преди да са обявени резултатите. „Чонев е герой“, казват някои отговорни личности.