Корк – отказ и обрат; Деветата с Добрин Петков (1976)

На 5 януари 1976 г. Чонев обявява, че хорът ще участва в конкурса в Корк, и от 12 януари започват репетиции по четири пъти седмично, отначало само върху българските песни. Предполагайки, че от Золтан Кодай ще бъде задължителна „Гуляйджийска“, Чонев намира партитурата и я разучават. С партиите работят и Петър Витанов, Йорданка Шишкова и диригентката на Хора на варненските момчета Янка Мицева, която бързо печели симпатиите на певците. В края на януари идва и покана за фестивал в Западен Берлин (10–13 юни), която ръководството е склонно да приеме, ако Централният дом за народно творчество разреши.

Задължителните песни пристигат чак в началото на март – и песента на Кодай се оказва „Кръчмарска“. Програмата е за три състава: смесеният пее „Рондо“ на Равел, „Блажени яже избрал“ на Чайковски, „Лика-прилика“ на Георги Димитров и „Реквием“, отбелязан като творба на Бетовен; женският – „Пчелата“ на Гренвил Банток, „Планински нощи“ на Кодай и „Калугерине“ на Н. Стайков; мъжкият – „Танц на гномите“ на Едуард Макдауъл, „Кръчмарска“ на Кодай и „Дилмано, Дилберо“ на Здравко Манолов. Повечето чужди песни трябва да се пеят на английски, затова ръководството моли с телеграма Кодай и Чайковски да се изпълнят в оригинал.

Към средата на февруари идва шокът: Централният дом за народно творчество не разрешава пътуването до Западен Берлин, а от Корк съобщават, че по финансови причини могат да приемат само 50 души. Когато това е потвърдено писмено, ръководството без колебание се отказва от конкурса, а председателят Нино Нинов заминава за София да проучи възможност за турне при южните съседи или в СССР. Напрегнатите репетиции спират и започва работа по Деветата симфония с Пловдивската филхармония под диригентството на н.а. Добрин Петков, който държи на уговорената програма – първата репетиция с него е на 26 февруари.

На 1 март 1976 г., обявен за първи път за Ден на самодееца, на тържество в Двореца на културата и спорта във Варна „Морски звуци“ е посочен за най-добрия самодеен хор в страната и получава Специалната награда на Комитета за изкуство и култура и 2000 лева; награден е и хористът Арсен Торосян. На 9 март е репетицията с румънските солисти Емилия Петреску, Марта Кеслер, Флорин Диаконеску и Георге Кръснару, отново с Витанов на пианото. В Пловдив Петков отначало е недоволен от уморените гласове, но на следващата репетиция казва: „Това вече е съвсем друг хор“. Концертът на 21 март е пред препълнена зала, с правостоящи и гости от София.

На 25 март идва обратът: организаторите в Корк отказват предложените им други български хорове, настояват за „Морски звуци“ и променят регламента, за да приемат целия състав. Преди това обаче хорът трябва да изнесе на 27 март в Русе заключителния концерт на „Мартенски музикални дни ’76“ – с Деветата и Пловдивския оркестър под палката на Петков. Залата е препълнена до краен предел, концертът се излъчва по втора програма на Българската телевизия, а работници от Радио София заявяват, че това е най-хубавото изпълнение на симфонията, което са чували.