Юбилейни чествания и покана за Корк (1975)

След кратка почивка хорът подготвя чествания на варненски композитори. За почитането на Александър Кръстев разучава песните „Що ми не дохождаш“ и „О, Добруджански край“. Макар и неофициално, вечерта в залата на „Морски звуци“ събира неочаквано много хора – бивши ученици и хористи на композитора; зет му разказва как е написан маршът „О, Добруджански край“, а са изложени и лични вещи и партитури.

За чествания в началото на декември Любен Тодоров хорът разучава неговата Симфония № 1 със симфоничния оркестър на Варненската филхармония. Първата репетиция с диригента Недялко Недялков, още с пиано, е на 28 ноември в присъствието на автора, а концертът е насрочен за 6 декември в салона на кино „Корабостроител“.

На 9 декември 1975 г. идва официално съобщение, че хорът трябва да участва в 23-тия международен конкурс в Корк, Ирландия, през април. Ръководството е в деликатно положение: срокът е кратък, задължителните песни още не са известни, а хорът вече е поел ангажименти – Панорамата на българското хорово изкуство и концерти в София, Пловдив и Русе с Деветата симфония на Бетовен, както и стогодишнината на Добри Христов на 12 декември. Затова решава да поиска мнението на самите хористи, които ще понесат натоварването.

Отказ от честването на Добри Христов е немислим. То се провежда тържествено в Дома на художествената самодейност в присъствието на Александър Райчев, Ангел Манолов, Агапия Баларева, Венелин Кръстев и други, а хорът изпява китка от три песни: „Ръченица“, „Темна мъгла“ и „Слана падна, Гане“. На следващата репетиция Чонев съобщава за поканата; певците съзнават трудностите, но преобладава мнението рискът да се поеме. Работата обаче не може да започне веднага – поканата още не е официална, а задължителни песни няма. На 23 декември в Дома на художествената самодейност се отбелязват и 75 години хорова самодейност във Варна, като настоящи и бивши хористи получават специални грамоти.