Второто турне в Италия: от Падуа до Сикстинската капела (1975)
Само месец след конкурса хорът заминава на ново турне в Италия. Певците познават взискателността на италианската публика и продължават да репетират със същото напрежение, а с наградата от Майския конкурс купуват подаръци за официалните лица и за приятелите от италианския хор в Падуа. На 20 юни „Народно дело“ съобщава за заминаването, а на 21 юни 1975 г. хористите вече са в Падуа. На следващата сутрин репетират в зала на базиликата, където научават припева на италианска песен за Падуа; когато службата свършва, импровизират няколко песни пред домакините.
Репертоарът е в две части – европейски класици и български автори. Първият концерт е в Кампосампиеро: залата е пълна, „Алилуя“ от Хендел и българските песни са посрещнати еднакво възторжено, а когато хорът запява на италиански припева на песента за Падуа, ръкопляскат и кметът, и председателят на провинцията; на приветствието отговаря водачът на групата Живко Киров. Най-отговорният концерт е на следващата вечер в театър „Верди“ в Падуа – с „Алилуя“ от Хендел, „Реквием“ от Керубини и български творби, сред които „Я залюбих късо либе“ на Александър Танев, „Нани ми нани, Дамянчо“ на Любомир Пипков и „Ехо“ на Стефан Мутафчиев. На другия ден кметът споделя, че „цяла Падуа говори“ за концерта, а приятелят на хора Пио Капоне хвали подбора на програмата.
На 25 юни групата е в Рим. При посещението на Сикстинската капела озвучаването е спряно за три минути и пред „Страшния съд“ на Микеланджело хорът изпява „Екзултате юсти“ – по думите на автора голяма чест, тъй като в залата не е пял друг хор освен този на самата капела. Певците изпълняват няколко песни и в концертната зала на Ватикана. Във Флоренция, след органов концерт в „Санта Кроче“, пеят „Екзултате юсти“ и „Латвийска моряшка песен“, а в Пиза – отново „Екзултате юсти“ в катедралата. Следват Торе дел Лаго Пучини, Виареджо, Сан Джиминяно и Сиена.
Последният концерт е в Лука, родния град на Пучини, в театър „Джильо“, като първа изява на фестивала „Десето музикално лято на Лука“. В препълнената зала „Латвийска моряшка песен“ и „Нани ми нани, Дамянчо“ са бисирани, хорът пее и отдавна нерепетирани песни, а после още няколко на площада пред театъра. Според Пио Капоне хорът надминал очакванията му въпреки дългия път. На връщане към Падуа певците разглеждат Болоня. В „Народно дело“ Борис Христов обобщава, че гостуването е спечелило в Италия „многобройни нови приятели на България“.
Източник: Стоян Бойчев, „50 години творческа дейност на ПГХ „Морски звуци““, стр. 86–91.