Четвъртият републикански фестивал и „Нова българска музика ’75“ (1974–1975)

Умората от Италия още не е отминала, когато започва подготовката за Четвъртия републикански фестивал на художествената самодейност. Нивото на хоровете в страната расте, а заключителният етап ще се проведе през май 1974 г. във Варна, което задължава домакините още повече. В статия за варненските хорове на финала проф. Венелин Кръстев посочва големия състав на „Морски звуци“ като най-въздействащ: с изключително трудната трета част от „Камбаните“ хорът под палката на Марин Чонев дава „най-достойния завършек“ на хоровия фестивал. Кръстев цени логиката и яснотата на замисъла, простотата на израза и естественото интониране на словото; само по-дълбоки баси и алти биха разширили още цветовата гама.

Рецензентът отличава кантатата „За Родината“ от Д. Петков, майсторската песен на младия варненски композитор Стефан Мутафчиев „Сяла й мома ран босилек“, виртуозно изпетата скоропоговорка „Лика-прилика“ на Георги Димитров и „Сън“ на Кр. Кюркчийски. Камерният състав го впечатлява с песента на Мутафчиев, с „Кавали“ на Петко Мечков, с импресиите на Вельо Тормис и с „Рондото“ на Равел – доказателство колко методично Чонев навлиза в новия камерен репертоар. В книгата са поместени дипломите за златни медали на Марин Чонев, на смесения и на камерния хор от фестивала (1974).

Още в края на 1974 г. хорът приема покана за прегледа „Нова българска музика ’75“ в София през януари, с едва месец и половина за подготовка. Пресата подчертава, че „Морски звуци“ е единственият участник от самодейните хорове в страната. На 25 януари 1975 г. в зала „България“ камерният и смесеният състав закриват първия хоров концерт на прегледа – след мъжкия хор на Строителни войски, Хора на софийските учителки и Ансамбъла за народни песни на Радиото и телевизията.

Под заглавие „Убедителна защита на нови творби“ проф. Кръстев разглежда програмата: фолклорната разработка „Сяла й мома ран босилек“ и „Ехо“ на Мутафчиев, „Сън“ на Кюркчийски по текст на Лангстън Хюз, закачливата „Я залюбих късо либе“ на Александър Танев, „Пейни ми, пейни“ на Д. Петков и „Кавали“ на Мечков. Като образцови той определя „Ехо“ и „Кавали“ в изпълнение на камерния хор, хвали Чонев, че никога не се отклонява от авторския замисъл, и смята за неовладяна единствено песента на Петков, чиито солисти не пасват на хора. Заключението му: високото ниво на прегледа е поредната изява на големите възможности на „Морски звуци“.