С Деветата симфония из Италия (1973)

В средата на октомври 1973 г. Деветата симфония е оставена за няколко дни заради съвместен концерт с Шуменския оркестър под диригентството на Филип Ламбрев – отново „Реквием“ от Керубини. След една-единствена репетиция с оркестъра на 19 октомври концертът в Шумен минава много добре, а публиката и хор „Родни звуци“ пожелават успех на варненци в Италия. Междувременно се уреждат паспорти и визи, а на 27–28 октомври е първата репетиция със солистите Румяна Барева (сопран), Габриела Шуберт-Трайкова (мецосопран), Павел Куршумов (тенор) и Стоян Попов (баритон) под палката на Руслан Райчев, с Петър Витанов на пианото. Окончателният маршрут включва Неапол (два концерта), Месина, Палермо, Беневенто (два концерта), Терни, Бергамо, Верчели, Санкт Мориц в Швейцария и Равена. Хорът тръгва от Варна на 31 октомври.

Началото в Неапол е тревожно: на първата съвместна репетиция гласовете не са във форма, тя се проточва три часа и певците отиват на концерта разочаровани. На сцената обаче те са други хора – след „Реквием“ от Керубини залата избухва в овации, а след „Камбаните“ на Рахманинов публиката изпада в екстаз и иска бис. В базиликата „Санта Мария“ в Месина певците се справят с коварното ехо и диригентът е поздравен лично от кардинала. В театър „Биондо“ в Палермо Деветата симфония предизвиква нестихващи овации на крака.

В Беневенто първият концерт е пред полупразна зала в Комплесо монументале „Сан Франческо“, но вторият, след успешния втори концерт в нова неаполитанска зала, е препълнен – има правостоящи по пътеките, а аплодисменти се чуват дори зад гърба на хористите, от една ниша високо над сцената. В Терни, в храма „Сан Франческо“, хорът е изненадан да види сред аплодиращите Пиеро Адорно – италианския диригент, с когото по-рано „Реквием“ на Керубини във Варна не е бил сполучлив; той е дошъл нарочно и сега изразява възторга си.

На 11 ноември в Бергамо, родния град на Доницети, публиката аплодира още при вдигането на завесата и това е единственото място, където финалът на симфонията се изпълнява на бис; на изхода младежи стискат ръцете на певците, а момичета благодарят с „Грация, сеньор!“ за значките от Майския хоров фестивал. Следват сърдечно посрещнат концерт във Верчели, изискана публика в театъра в Санкт Мориц и последен концерт в Равена. Накрая във Венеция, на площад „Сан Марко“, хористите пеят заедно с Пио Капоне и приятелите му „Родна песен“ и „Хубава си, татковино“. Турнето остава в историята с аплодисментите на стотици италианци и ласкави отзиви в пресата за съвместните концерти на „Морски звуци“ и Пловдивския симфоничен оркестър.