„Камбаните“ на Рахманинов и покана за Италия (1972–1973)

След концерта на 10 октомври 1972 г. хорът се съсредоточава върху Майския хоров фестивал, където като домакин не може да си позволи да бъде под нивото на гостите. Междувременно, на 20 април 1973 г., той пее в квартал „Аврам Гачев“ на събрание, организирано от Комитета за защита на мира – в неудобни условия, но с чувство на дълг към слушателите. Фестивалът е открит на 15 май 1973 г. в Драматичния театър със слово на Илия Георгиев от Окръжния комитет на партията и отново преминава на високо художествено ниво.

Почивка няма, защото още през юни хорът трябва да излезе пред софийска публика. За стогодишнината от рождението на Сергей Рахманинов на „Морски звуци“ е възложено първото в България изпълнение на поемата за хор, солисти и оркестър „Камбаните“. Концертът, включен в международния фестивал „Софийски музикални седмици“, е на 17 юни 1973 г. заедно със Симфоничния оркестър на Българското радио и телевизия под палката на з.а. Васил Стефанов. Творбата е великолепна, но извънредно трудна и е усвоена за изключително кратко време.

Вместо собствена оценка авторът привежда отзиви на видни музиканти. Проф. Венелин Кръстев пише, че е трудно изкуството на самодейния варненски хор да се разграничи от това на професионалните състави, и изтъква ритмичната и интонационна прецизност, баланса и широката звукова амплитуда – впечатлението е още по-силно, отколкото при първото гостуване с „Реквием“ от Керубини. Акад. Петко Стайнов нарича изпълнението връх в развитието на хора, Ивелин Димитров, диригент на Дамската хорова капела, е „възхитен“ от мощната звукова експанзия, з.а. Добрин Петков хвали музикалната култура и вокалната свежест, а Петър Витанов отдава голям дял от успеха на Васил Стефанов, чиято 60-годишнина се чества същата вечер. Както и предната година, хорът записва творбата на грамофонна плоча.

На 16 юли Стефанов отново е във Варна, за да подготви с хора и Варненския симфоничен оркестър закриването на фестивала „Варненско лято“; концертът е на 20 юли в салона на кино „Корабостроител“. Докато певците почиват до 10 септември, Чонев получава предложение от Дирекция „Българска музика“ за турне в Италия с Пловдивския симфоничен оркестър под диригентството на Руслан Райчев. Трябва в рекордно кратък срок да се подготвят Деветата симфония на Бетовен и творба от руски класик, а предвидените 10–11 концерта за 15 дни с дълги преходи обещават голяма умора. Ръководството на спешно заседание решава да поеме ангажимента и, противно на очакванията, хористите го подкрепят безрезервно.

Новият сезон започва с напрежение: всяка партия репетира по четири пъти седмично, като наред с Деветата симфония се поддържат „Реквием“ от Керубини и „Камбаните“. Помощниците на Чонев поемат голяма част от работата, защото той заминава като гост на конкурса в Гориция, откъдето година по-рано се е върнал с две първи награди. Когато се връща, хорът е готов за сглобяване на симфонията.