„Много известен в чужбина и малко в България“: писмото на хористите (1972)

Успехът в Гориция е отпразнуван във Варна, но само от местната преса – музикалните институции в столицата мълчат, и това засяга и диригента, и певците. Затова хористите изпращат от свое име писмо до Музикалната редакция на един столичен седмичник, което авторът помества изцяло. В него те припомнят лятото на усилена подготовка: 48 избрани певци усвояват осем песни от български композитори и една задължителна италианска творба за XI международен хоров конкурс „Сегици“ (21–24 септември 1972 г.), а на 22 и 24 септември Марин Чонев получава двете купи за първо място – в полифоничната и във фолклорната категория.

Хористите разказват, че най-възторжено са ги аплодирали самите съперници, а диригентът на един от тях казал на певците си, че трябва здраво да работят, „за да ги достигнем“. У дома ги посрещат телеграми от Тодор Живков и от първия секретар на Окръжния комитет на партията Тодор Стойчев, поздравления от колеги, музиканти и общественици. Тридесет дни по-късно обаче идва равносметката: националната преса изобщо не отразява събитието, освен с кратка информация във вестник „Вечерни новини“.

Писмото настоява, че „Морски звуци“ е единственият смесен хор, спечелил през годината две първи награди на международен конкурс – другите първи места отиват при детски и еднородни хорове, а смесените получават втори награди. Конкуренцията е сериозна: 48 смесени хора в двете категории, от страни с развито хорово пеене като Унгария, Румъния, Австрия, Чехословакия, Италия и Югославия. Значението на конкурса личи и от интереса на българските музиканти – в журито е з.а. Самуил Видас, а като гости присъстват з.а. Васил Арнаудов, композиторът и диригент Евгени Чешмеджиев, диригентът Христо Арищиров и Донка Бозаджиева от Централния институт за художествена самодейност. Хористите цитират шегата, че хорът е „много известен в чужбина и малко в България“.

Като доказателство те изброяват и други изяви от италианското пътуване. В Рим хорът пее на традиционните тържества на вестник „Унита“: на олимпийския стадион хиляди италианци посрещат на крака четири български песни и „Хубава си, татковино“, а всичко се предава по цветната телевизия. В Падуа над хиляда слушатели в конгресната зала чуват „Реквием“ от Керубини и български песни, бисират всичко и дълго не пускат певците. А в Рим, в криптата пред саркофага на първоучителя Кирил, хорът изпява тихо „Върви, народе възродени“ на Панайот Пипков.

Писмото завършва с въпроса дали причината за мълчанието не е, че хорът е от Варна, а не от София, и с напомнянето, че вестникът е за цялата страна – телеграмата на Живков също не е намерила място в нито един столичен вестник. Подписано е от „хористите от хор „Морски звуци“ – Варна“, спечелили „2 първи награди“ в Гориция.