„Реквием“ с Йордан Дафов и писмото до Музикалната редакция

Почивката след Италия е наистина кратка. За 1972 г. „Морски звуци“ е включен като съизпълнител в програмата на Варненския симфоничен оркестър и на 10 октомври пее в концерта под диригентството на Йордан Дафов. В първата част оркестърът изпълнява Симфония № 82 от Хайдн и Концерт за виола от Шайм, а във втората прозвучава „Реквием“ от Керубини – творбата, с която хорът се провали година по-рано на същата сцена.

Този път отзивът е различен. В статията си „Неравни постижения“ в „Народно дело“ Розмари Стателова – същата, която критикува концерта от юли 1971 г. – нарича изпълнението на „Реквием“ успех за концерта и сполука за хора, за диригента му з.а. Марин Чонев и за варненските симфоници. Тя описва динамизма на „Dies irae“, релефната драматургия на Офферториума, декламационния Sanctus, скръбната стихналост на „Pie Jesu“ и просветления финал и подчертава, че всичко това е постигнато от самите певци с тяхната концентрация и емоционалност. Като пожелание тя посочва известна темброва незрялост на алтите и открояването на някои пробивни сопранови гласове, а на Дафов признава, че е обединил двата колектива в една интерпретационна сполука.

И този концерт, както и победата в Гориция, се коментира само в местния печат – музикалните институции в столицата мълчат. Диригентът и хористите приемат това като обида и от тяхно име до Музикалната редакция в София е изпратено писмо. В него те припомнят дългите летни месеци на подготовка за XI международен хоров конкурс в Гориция, през които избраните 48 певци усвояват осем български песни и една задължителна италианска – всички нови за тях – и се лишават от много летни вечери с близките си. Пишат за гордостта, която ги изпълва, когато в Италия публика и конкуренти викат в един глас „Браво, българи!“, докато на Чонев се връчват двете купи за първо място в полифоничната и фолклорната група, и напомнят, че други хорове се радват дори на второ, трето и четвърто място.