Подготовка за Гориция, Майският фестивал и турне в Унгария (1972)

На първата репетиция след София Чонев обявява състава за конкурса в Гориция и кани Самуил Видас, диригент на хор „Георги Кирков“ – София, който познава конкурса като участник и като член на международното жури. Видас обяснява, че организаторите се дразнят от българските хорове, които всяка година обират златните медали; в крайна сметка ограниченията се свеждат до две условия – по един състав в групите „Полифония“ и „Фолклор“. Репертоарът от осем песни е уточнен, задължителната песен е получена.

Малкият състав репетира месец по четири пъти седмично. Освен Чонев, Витанов и Йорданка Шишкова в разучаването се включват Анелия Лилова, корепетитор на вокалното студио, и Атанас Димитров, диригент на новосформирания ансамбъл при БМФ. Целият хор се събира едва преди Майския хоров фестивал през 1972 г., за да пропее „Реквием“, и посреща унгарския хор от Дебрецен. Проф. Георги Димитров отличава на фестивала „упоритата, разумна и богата на съдържание работа“ на „Морски звуци“ и нарича Чонев далновиден и търсещ творец. На 21 май 1972 г. големият състав пее „Реквием“, а камерният – няколко песни; залата избухва в нестихващи аплодисменти, към които се присъединява и журито. Три дни по-късно, на 24 май, Чонев получава званието „заслужил артист“ – радост и за хористите.

След фестивала организаторите в Гориция настояват да участва и женският състав – голяма чест, но много късно. Към средата на юни Видас отново идва на репетиция, а от Италия пристига писмо от Пио Капоне, постоянен член на журито, който предлага след конкурса концерт в Падуа – с „Реквием“ с пиано и български песни – и поема храната и хотела за един ден. На 22 юни на репетиция присъства и заслужилият артист Крум Бояджиев; думите му са ласкави, но работата тепърва предстои. Женският състав започва да учи песните си, ала по-късно официално писмо отказва участието му.

На 27 юни хорът тръгва за Дебрецен, на фестивала за съвременна музика „Бела Барток“ в хотел „Араньбика“ („Златен бик“). По изключение концертът му е преди обяд; публиката го посреща сърдечно и се налага бис. Журито също изказва възхищение, но съветва хора да обърне повече внимание на съвременната хорова песен – слабост на всички български хорове. Авторът се пита дали за това не е нужен още един камерен състав от млади и по-добре подготвени певци. В Шатораляуйхей концертът започва с час закъснение, докато се събере публика; хорът пее за втори път конкурсната програма и почти целия „Реквием“. На 9 юли турнето в Унгария завършва благополучно.