„Реквием“ в зала „България“ (1972)

Надеждата, че „Реквием“ ще се довърши с малко усилия, не се сбъдва: през лятото голяма част от наученото е забравено и творбата трябва да се преучи по партии. Работата се забавя и от ремонт на малките помещения на репетиционната зала, а в края на октомври Димитър Демиров е освободен от ангажиментите си към хора. Партийните репетиции започват едва през декември, планираният декемврийски концерт отпада, а след преговори на Петър Витанов в София концертът и записът са отложени за 22 февруари 1972 г.

Чонев търси съвет от опитни колеги. Георги Робев, който е във Варна, изслушва „Реквием“ и дава указания за работата с оркестър – от опита си в Хоровата капела. Заслужилият артист Васил Стефанов, който ще дирижира в София, първоначално не вярва, че хорът може да се справи с толкова трудна творба; на 21 януари идва на репетиция и остава изненадан. Уточнява се и размяна на гостувания със Смесения хор от Дебрецен още през юли. Междувременно идва вест, която развълнува всички: хорът е определен за Международния хоров конкурс в Гориция, Италия, където на сцената се допускат само 48 певци. Комисия в състав Марин Чонев, Петър Витанов, М. Димова и Йорданка Шишкова прослушва хористите по музикалност, гласови данни, постановка, слух, отношение и редовност; въпреки недоволството нито един хорист не отсъства. На 14 февруари проф. Георги Димитров отново изслушва „Реквием“ и дава последни забележки.

В София хорът репетира със Симфоничния оркестър на Българското радио и телевизия в залата на Радио София. Стефанов има повече забележки към оркестъра, отколкото към певците. Записите се правят нощем – след 22 ч., когато свършват концертите в зала „България“, и след записите на русенския хор „Родина“. Първата вечер започват едва към полунощ и до 2:30 ч. са готови няколко части; най-дългите – третата и четвъртата – остават за следващата нощ. Оркестрантите не крият задоволството си. На концерта оркестърът свири „Бранденбургски концерт“, а във втората част прозвучава „Реквием“; публиката аплодира продължително, а Стефанов смята, че изпълнението е по-добро и от записа.

Рецензиите са възторжени. Музиколог Сидер Сидеров озаглавява статията си с думите на Стефанов „Тази вечер съм истински щастлив!“ и нарича концерта истинско събитие в музикалния живот на столицата. Той хвали кристалното звучене на подмладените сопрани, релефната фуга в четвъртата част и балансираната „Лакримоза“, а за Чонев пише, че заличава границата между професионално и самодейно изкуство; признание получават и Петър Витанов, Мими Димова и Йорданка Шишкова. В „Работническо дело“ (27 февруари 1972 г.) проф. Георги Димитров определя изпълнението като истински подвиг и – заедно с Голямата меса на Бетовен от хор „Родина“ – като нов етап в българската хорова самодейност. Още преди концерта Ст. Димитрова описва в „Народно дело“ напрегнатата програма на хора. Дългосвирещата плоча на „Балкантон“ излиза повече от сполучлива и се подготвя за международния пазар.