Гориция 1972: първо място в „Полифония“

След двуседмична почивка „италианският“ състав подновява репетициите – и веднага получава нова задача. От Гориция съобщават, че „Дамян танец води“ и „Нани ми нани, Дамянчо“ не се допускат поради липса на полифония, и трябва бързо да се подберат и научат две нови песни. Окончателната програма е: в полифоничната група – задължителната „Omnes populi“, „Стара се майка не ложе“ от Тодор Попов и „Лика-прилика“ от Г. Димитров; във фолклорната – „Момкови песни“ („Мари моме“, „Темна мъгла“, „Слана падна, Гане“) от Добри Христов, „О, Яно“ от Кр. Кюркчийски и „Сеяла е малка мома“ от Г. Димитров.

С писма от Изпълкома на ГНС Чонев издейства хористите да бъдат освобождавани от работа по три следобеда седмично през целия август; само двама не са пуснати. Графикът е строг: жените репетират в понеделник и сряда, мъжете – във вторник и четвъртък, а в петък се събира целият състав; новоприетите тенори и баси трябва да се обучат спешно. В края на август идва падре Пио Капоне. Освен конкурсните песни той иска да чуе и „Нани ми нани, Дамянчо“, запазена за концерта в Падуа, впечатлява се от ритъма на „Лика-прилика“ и благодари на солистката Радка Андреева. За да свикне с чужда обстановка, хорът репетира и в лошата акустика на Дома на художествената самодейност, където изнася цялата програма пред сесия на ОНС, а на следващия ден – пред комисия от София: проф. Г. Димитров, Самуил Видас, Лилия Гюлева, Емил Янев и Донка Бозаджиева. На 15 септември, в концерт за близките на хористите в Еврейския дом, Люба Липова им благодари за жертвите, направени в името на хора.

Хорът тръгва от Варна на 17 септември, придружен от Донка Бозаджиева, председател на Централния дом за народно творчество, композитора Евгени Чешмеджиев и Кунка Недялкова от в. „Народна младеж“. На 20 септември, още в деня на пристигането, пробата показва, че от умора гласовете понижават. На 21 септември започва XI международен хоров конкурс „Чезаре Аугусто Сегици“. Хорът, с 40 певци в категория „Полифония“, е предпоследен и излиза на сцената към полунощ; тази година журито за първи път е разделено на два състава, за да се разбият евентуални блокове.

Хористите пеят с пълна мобилизация, но вестта за първото място разтърсва всички. Петър Витанов пише в „Народно дело“ (бр. 238, 8 октомври 1972 г.), че сред близо 40 хора от цяла Европа „Морски звуци“ събира 96,8 точки от 100 в полифоничната категория и печели първото място и скулптурата на Победата; втори е хорът на Перуджа с 95,1 точки. През 1972 г. това е единственият български хор, спечелил първа награда в раздела на смесените хорове на международен конкурс. Авторът на задължителната песен Мариано Миоли казва, че слушайки хора, се е почувствал като насън, а маестро Евангелиста Николини, диригент на хора от Перуджа, нарича певците „превъзходни, дори изключителни“ и казва на своите хористи, че трябва много да работят, за да станат като тях.