Неуспехът с „Реквием“ и планът за сезон 1971–1972

Преди новата глава книгата цитира още един отзив – на проф. Г. Димитров, според когото на Петия майски хоров фестивал камерният хор под ръководството на Марин Чонев показва още по-високи постижения, с интерпретация, родена от дълбоко усещане за музиката и текста. Той пожелава на състава и занапред да служи „така предано и така влюбено“ на хоровата култура.

През лятото на 1971 г. хорът се готви за концерт на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, на който за първи път в България трябва да прозвучи „Реквием“ от Керубини с Варненския симфоничен оркестър под палката на италианеца Пиеро Адорно. Чонев дълго отсъства поради болест и творбата се разучава от помощника му Димитър Демиров. Междувременно хорът изпълнява и обществени ангажименти: на 17 юни пее на общоградското предизборно събрание в Двореца на културата и спорта пред Г. Трайков, акад. Тодор Павлов, Тодор Стойчев и други партийни ръководители, а Общинският съвет забранява разпускането на съставите до 2 август, когато е насрочено тържество за 80-годишнината от Бузлуджанския конгрес.

Адорно пристига на 10 юли, присъства на последната репетиция с Демиров и има само дребни забележки; следват две съвместни репетиции с оркестъра. Концертът е в четвъртък, 15 юли 1971 г., на сцената на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. И тук се случва нещо крайно нежелано – за първи път в петнадесетгодишната си история хорът изнася неудачен концерт. Авторът признава, че това е тежко за Демиров и за хористите, но вижда в „провала“ навременно предупреждение срещу самонадеяността. Концертът на 2 август пред партийни ръководители от града и окръга, за който хорът се подготвя сериозно, вече оставя силно впечатление, след което съставът излиза във ваканция до 15 септември.

През есента репетициите се водят от Демиров и корепетитора Петър Витанов; слуховете, че първият ще замине за Пловдив, а вторият – за Хоровата капела в София, се оказват неверни. Посещаемостта спада наполовина, но на 8 октомври салонът отново е пълен – хористите разбират, че ще репетира Чонев. Той представя задачите за сезон 1971–1972: самостоятелен концерт във Варна през декември с „Реквием“ с пиано и програма на камерния хор; запис на „Реквием“ в Радио София за дългосвиреща плоча и концерт в зала „България“; участие с „Реквием“ в Майския хоров фестивал; голям самостоятелен концерт във Варна през юни 1972 г. – след създаването на фестивала хорът е изоставил традиционните си концерти – и турне в чужбина, най-вероятно в Одеса, Дебрецен, Нови Сад или Вилнюс.

Упоритостта с „Реквием“ не е случайна. След неуспеха на „Варненско лято ’71“ хористите трябва да си върнат увереността и да докажат, че могат да пеят кантатно-ораториални творби, както някога „Манфред“ от Шуман, „Песен за свободата“ от Арам Берберян, Хоровата фантазия на Бетовен и „Нашествие“ на Тодор Попов. Те искат да опровергаят и Розмари Стателова, която в рецензията си за концерта на 15 юли нарича включването на „Реквием“ експеримент, който няма място на такъв фестивал; след нея дори Варненският симфоничен оркестър не включва хора в програмата си. Чонев обаче заварва състава отслабен и без контакт с диригента – предстои отново упорита работа.