Камерният хор и равносметката на първите петнадесет години

Камерният хор получава особено признание на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ през 1970 г. с два самостоятелни концерта – в камерната зала на църквата-музей „Свети Атанас“ и в зала „Интернационал“. Под заглавие „Изключително въздействащ хор“ Е. Парашкевов пише в „Народно дело“ (10 юли 1970 г.) за мекото и топло звучене в пиано, за благородните силни динамики и за щриховката, доведена до виртуозност; сред най-добрите изпълнения той посочва „Погледни каква мъгла“ от Танеев, „Латвийска моряшка песен“ и „Съмнение“ от Чешмеджиев.

В Златната книга на хора записват впечатленията си и известни музиканти. Петко Стайнов нарича камерния хор един от най-изявените певчески състави в страната и инструмент, на който може да се повери всякаква задача; унгарският диригент доц. Пал Кардош от Сегед хвали пластичността и мярката на звученето. Възторжени отзиви оставят и Йорданов, началник на отдел „Музикална самодейност“, след Петия майски хоров фестивал, доцент Василий Шип от Одеската консерватория и Рой Бохана от Англия.

Авторът прави равносметка на първите петнадесет години. Музикалните среди ценят хора заради естественото звукоизвличане, широкия динамичен диапазон и точната интонация, а Чонев – и като човек с гражданско съзнание. Неговите инициативи – Майският хоров фестивал, прераснал по-късно в конкурс, първият в страната хор на момчетата и първият диригентски колегиум – носят белезите на човек, слял съдбата си с хоровото дело. Репертоарът включва „Балада за комуниста“ и „Думник-одумник“ на Г. Димитров, „Пролетен вятър“ на Пипков, „Нашествие“ на Т. Попов, „Четири руски песни“ на Стравински, „Аве верум корпус“ на Пуленк, „Манфред“ на Шуман, Хоровата фантазия на Бетовен, „Алилуя“ на Хендел и Реквиема на Керубини – изпълнен за първи път в България. Български композитори посвещават творби на хора – Г. Димитров, П. Мечков, Г. Тимев, Арам Берберян („Песен за Варна“), – а хорът популяризира и варненските автори П. Мечков, М. Коларов и Ст. Мутафчиев.

През цялото време хорът разчита на подкрепата на Градския народен съвет: удобен салон в Еврейския дом във Варна, годишна субсидия, нотна библиотека, концертни костюми и ежегодни турнета. Ръководството се оглавява от обществениците Христо Христов, Люба Липова и Нино Нинов, а останалите му членове се избират от хористите; отговорниците по партии поддържат връзката с певците и дисциплината.