Гърция все се отлага; в навечерието на 25-годишнината (ноември 1981 – февруари 1982)

Хорът почива до 2 ноември 1981 г., но ръководството се събира след три дни, за да обсъди фестивала в Рощок. Чонев съобщава, че председателят на Окръжния съвет за култура отказва да подпише докладната за командироването на хора в Гърция; Дора Янева все пак заминава за София да подготви визите. На 3 ноември екип на варненската телевизия записва песни за филмов очерк по случай 25-годишнината на хора, на 5 ноември снима репетиция и изказвания на Марин Чонев и Петър Витанов, а на 8 ноември – кадри в курорта Дружба; записани са и спомени на Люба Липова, Коста Левков и Г. Пелов, бивш певец в Хора на варненските момчета и младежи.

На 17 ноември хорът изнася концерт-репетиция пред участниците в семинара на диригентския колегиум във Варна, които искат да чуят и нещо гръцко – двете гръцки песни са почти готови. Едва този ден документите са подадени в МВР. Чонев иска да се пътува с автобуси на „Балкантурист“, но там няма свободна валута; предложенията турнето да се отложи за пролетта или изобщо да се откаже са отхвърлени по морални и финансови причини. Хористът Асен Колев, заместник-директор на БКС „Механизация“ – Варна, урежда автобуси на ДАП. Юбилейното тържество, отложено от пролетта, е насрочено първо за 18–19 декември, после за 26 декември в ДХС.

Междувременно на 24 ноември хорът пее във Вълчи дол – по настояване на окръжния съвет да концертира и в окръга – пред почти празна зала с разговарящи и излизащи ученици; насроченият за следващия ден концерт за читалището отпада, а на 26 ноември хорът пее в залата си пред преподаватели по пеене и музика от десет окръга. В началото на декември идва потвърждение от кмета на Пирея, но визите не са готови навреме, тръгването на 10 декември се проваля, а опитът за нощувка в Солун пропада, защото валутата за годината е изчерпана. На 6 декември 1981 г. хорът участва в авторския концерт на н.а. Тодор Попов по случай 60-годишнината му в препълнения Дом на културата в Толбухин (дн. Добрич); композиторът благодари за блестящото изпълнение, а един от музикантите признава, че едва сега се е убедил, че и маршът може да бъде художествено произведение. С това концертната 1981 г. завършва.

На 8 януари 1982 г. учениците от училище „Д. Дебелянов“, водени от хористката Светла Стойнова, изнасят в залата на хора програма, посветена на юбилея му. Чрез н.а. Георги Робев пристига писмо от хора при Сорбоната в Париж с предложение за разменни гостувания – французите биха могли да бъдат поканени на Майския хоров фестивал през 1983 г. От София съобщават за концерта на 20 февруари, но афишите, програмите и поканите хорът трябва да си направи сам. На 16 януари 1982 г. втора програма на БНТ излъчва филма на телевизионния център Варна за юбилея на хора, което силно повдига духа на певците. Идва и покана хорът да открие „Варненско лято ’82“ на 19 юни със симфонията-кантата „Той не умира“ от Ал. Райчев заедно с Варненския симфоничен оркестър – Чонев опитва да откаже, но не успява.

В края на януари визите за Гърция са готови, но българската виза изтича и трябва да се поднови, а посланикът в Атина препоръчва хорът да пристигне след 10 февруари, когато ще е приключило гостуването на ансамбъл „Пирин“. Ръководството решава хорът да тръгне на 9 февруари сутринта и да пристигне в Пирея на 11 февруари следобед.