Фестивалът на камерните хорове в Рощок (юли–октомври 1981)

На 25 юни 1981 г. Чонев съобщава за покана от Рощок (ГДР) за участие във Фестивала на камерните хорове през октомври със състав от 35 души; оказва се, че писмото до Общинския народен съвет не е било предадено навреме на хора. Предвид току-що намаления състав Чонев иска да се приемат 55 души. Почти едновременно идва покана за гостуване в Гърция като делегация за културен обмен; общината предлага септември, но заради Рощок и отложения за есента юбилеен концерт хорът предлага ноември. Хорът работи цяло лято без почивка. Окръжният съвет за култура отказва средства за Рощок, но включва в плана за 1982 г. гостуването на Хора на варненските момчета и младежи в Идар-Оберщайн.

На 22 юли идва покана за самостоятелен концерт в Панорамата на българското хорово-изпълнителско изкуство на 20 февруари 1982 г., посветен на 1300-годишнината на България и на 100-годишнината от рождението на Г. Димитров. В края на юли Герхард Фаац телеграфира от Рощок, че приемат 55 души. Пристига и писмо от Лариса, Гърция, с покана Чонев да присъства на хоровия конкурс там и да преговаря за размяна на мъжките хорове – то остава без отговор, тъй като хорът и без това ще посети Гърция. Отсъствията обаче зачестяват, а сопраните са прекалено много, и Чонев мисли да освободи още.

На 27 август Дора Янева се съгласява да поеме освободената от Корбаков длъжност, а финансите остават при Стоян Бойчев; официално тя е назначена чак към средата на 1982 г. Групата за Рощок води Чонев от името на Общинския съвет за култура, а в списъка е включена и Росица Йорданова от същия съвет; отговорници на двата групови паспорта са Илия Торбаров и Коста Левков, а средствата трябва да осигури Иванка Христова. Предложението на Петър Витанов програмата да прозвучи на сцена преди заминаването не се осъществява. След среща с кмета на побратимения град Пирея Чонев съобщава, че гостуването там е уговорено за 19–27 ноември, с два автобуса. Документите обаче се бавят: формулярите стоят неподадени в МВР до средата на октомври, а фестивалът започва на 23-ти. Междувременно, на 11 октомври, хорът пее в Двореца на културата и спорта за Десетия юбилеен ден „Силата и красотата на България“.

Самолетните билети до Берлин са купени на 18 октомври, а заминаването е отложено за 21-ви; командировъчните пари се вземат от субсидията на хора за четвъртото тримесечие и се възстановяват чак месец след завръщането, след големи неприятности. След прекачване в София самолетът каца в 12,30 ч. на летище Шьонефелд, където хора посреща госпожа Гизела, и с влак той стига до Рощок. Настанен е в интернат за кадри на риболовния флот в края на града и се храни в далечния ресторант „Космос“, губейки много време по пътя. Въпреки това на 23 октомври участниците се представят повече от добре на откриването на фестивала, където в първата част пее и домакинският хор на завода „Нептун“. Оценката на ръководители и музиканти е блестяща; впечатлява и репертоарът от съвременни и трудни пиеси на талантливи български композитори.

На 24 октомври в два концерта пеят хорове от Йена, Дрезден и други градове, а вечерта всички се събират на бал, където Чонев създава контакти с диригенти и организатори. Заключителният концерт на 25 октомври в Дома на армията е с по-леки пиеси и при необичайни условия, а вторият концерт за деня, в санаториум на брега на Балтийско море – пред по-малко слушатели от изпълнителите и с песни, обявявани само на немски, – е незадоволителен заради натрупаната умора. Рано сутринта на 26 октомври хорът отпътува за България; заради закъснял полет връзката в София се нарушава и накрая последните градски автобуси откарват хористите от летище Варна до града.