Летопис · Години на международни признания

Фестивалът на камерните хорове в Рощок (юли–октомври 1981)

1981 Рощок, Берлин, ГДР, София, Пирея, Лариса, Гърция, Йена, Дрезден, Варна

На 25 юни 1981 г. Чонев съобщава за покана от Рощок (ГДР) за участие във Фестивала на камерните хорове през октомври със състав от 35 души; оказва се, че писмото до Общинския народен съвет не е било предадено навреме на хора. Предвид току-що намаления състав Чонев иска да се приемат 55 души. Почти едновременно идва покана за гостуване в Гърция като делегация за културен обмен; общината предлага септември, но заради Рощок и отложения за есента юбилеен концерт хорът предлага ноември. Хорът работи цяло лято без почивка. Окръжният съвет за култура отказва средства за Рощок, но включва в плана за 1982 г. гостуването на Хора на варненските момчета и младежи в Идар-Оберщайн.

На 22 юли идва покана за самостоятелен концерт в Панорамата на българското хорово-изпълнителско изкуство на 20 февруари 1982 г., посветен на 1300-годишнината на България и на 100-годишнината от рождението на Г. Димитров. В края на юли Герхард Фаац телеграфира от Рощок, че приемат 55 души. Пристига и писмо от Лариса, Гърция, с покана Чонев да присъства на хоровия конкурс там и да преговаря за размяна на мъжките хорове – то остава без отговор, тъй като хорът и без това ще посети Гърция. Отсъствията обаче зачестяват, а сопраните са прекалено много, и Чонев мисли да освободи още.

На 27 август Дора Янева се съгласява да поеме освободената от Корбаков длъжност, а финансите остават при Стоян Бойчев; официално тя е назначена чак към средата на 1982 г. Групата за Рощок води Чонев от името на Общинския съвет за култура, а в списъка е включена и Росица Йорданова от същия съвет; отговорници на двата групови паспорта са Илия Торбаров и Коста Левков, а средствата трябва да осигури Иванка Христова. Предложението на Петър Витанов програмата да прозвучи на сцена преди заминаването не се осъществява. След среща с кмета на побратимения град Пирея Чонев съобщава, че гостуването там е уговорено за 19–27 ноември, с два автобуса. Документите обаче се бавят: формулярите стоят неподадени в МВР до средата на октомври, а фестивалът започва на 23-ти. Междувременно, на 11 октомври, хорът пее в Двореца на културата и спорта за Десетия юбилеен ден „Силата и красотата на България“.

Самолетните билети до Берлин са купени на 18 октомври, а заминаването е отложено за 21-ви; командировъчните пари се вземат от субсидията на хора за четвъртото тримесечие и се възстановяват чак месец след завръщането, след големи неприятности. След прекачване в София самолетът каца в 12,30 ч. на летище Шьонефелд, където хора посреща госпожа Гизела, и с влак той стига до Рощок. Настанен е в интернат за кадри на риболовния флот в края на града и се храни в далечния ресторант „Космос“, губейки много време по пътя. Въпреки това на 23 октомври участниците се представят повече от добре на откриването на фестивала, където в първата част пее и домакинският хор на завода „Нептун“. Оценката на ръководители и музиканти е блестяща; впечатлява и репертоарът от съвременни и трудни пиеси на талантливи български композитори.

На 24 октомври в два концерта пеят хорове от Йена, Дрезден и други градове, а вечерта всички се събират на бал, където Чонев създава контакти с диригенти и организатори. Заключителният концерт на 25 октомври в Дома на армията е с по-леки пиеси и при необичайни условия, а вторият концерт за деня, в санаториум на брега на Балтийско море – пред по-малко слушатели от изпълнителите и с песни, обявявани само на немски, – е незадоволителен заради натрупаната умора. Рано сутринта на 26 октомври хорът отпътува за България; заради закъснял полет връзката в София се нарушава и накрая последните градски автобуси откарват хористите от летище Варна до града.

Източник: Стоян Бойчев, „50 години творческа дейност на ПГХ „Морски звуци““, стр. 173–178.