Кантонигрос: две първи награди (1985)

Хорът влиза в 1985 г. без ясна програма. Партитурите за Кантонигрос още не са пристигнали, а на настоятелното запитване от Корк ръководството отговаря категорично „не“. От началото на годината заплатите на ръководителите се поемат от отдел „Култура“ на Общинския народен съвет, което малко облекчава бюджета. Към средата на февруари идват нотите за категориите смесен, женски хор и фолклор и разучаването започва веднага; Чонев приема нови певци и проверява гласовете на старите. Поканата за Софийските музикални седмици на 16 юни с държавния радиооркестър под диригентството на н.а. В. Стефанов поставя под въпрос участието във Варненските музикални вечери. Радио Варна излъчва „Мома лозе садила“, „Йово ле“, „Горски чар“ и „Светлият дъжд“.

На 15 май хорът открива заедно с Хора на момчетата XVIII международен майски хоров конкурс „Проф. Г. Димитров“, без да се състезава. На следващия ден Чонев среща ръководството с г-н Коломер от Испания, член на журито, който се оказва председател на журито в Кантонигрос; той обяснява характера на задължителните песни и произношението на текста на каталонски. Парите за път обаче още липсват – председателят на хора, член на Изпълкома, е отказал да ги осигури. Едва на 3 юли, след още една среща с Чонев, по сметката на хора са преведени 23 хиляди лева, а за РОРО и ДАП са подадени платежни за 19 250 и 15 000 лева. На 5 юли хора прослушва комисия от Центъра за художествена самодейност – Светла Рачева, Захари Медникаров, Венета Вичева и В. Рангелов.

На 12 юли групата потегля с два часа закъснение, защото чака Д. Янева с паспортите и облеклото на жените, и в 16 ч. се качва на ферибота в Бургас. Босфорът е преминат през нощта, а на борда репетициите вървят по партии в половината столова – за недоволство на част от пътниците. Концертът на 15 юли, забавен от учебна тревога, не е от най-добрите, гласовете са изморени и Чонев забранява плажа. На 17 юли хорът слиза в Барселона, а в Кантонигрос певците се настаняват по квартири в селището Рода де Тер и репетират на поляна край гората.

Още на откриването, без конкурсни песни, хорът е посрещнат с овации. На 19 юли той пее конкурсната програма за смесен хор – певците са спокойни и уверени, а изненадата на член от журито, който проверява тоналността на „Тема с вариации“, не остава незабелязана. Следобед излиза и женският състав в нови сценични облекла. Вечерта в Рода де Тер концертът на хора започва едва в полунощ, след програмата на турски състав, и завършва с грамота от кмета.

На следващата сутрин гидът съобщава новината: две първи награди – за смесен и за женски хор в категория „Полифония“. Фолклорната програма минава някак „по-служебно“ и носи второ място след академичния хор от Бразилия. На 20 юли хорът пее в храма „Сан Жоан де лес Абадесес“ – въпреки ехото концертът минава по-добре от очакваното пред многобройна публика, а Чонев обсъжда с бразилския диригент възможни разменни гостувания. В книгата е поместена и дипломата на фестивала в Кантонигрос (18–21 юли 1985 г.).