Писма до Европа и злато на окръжния преглед (1983–1984)

През лятото на 1983 г. приятелката на хора Мария Вайгал Попова донася от Швейцария адрес за разменни гостувания с хорове от Винтертур. Ръководството веднага пише писмо с покана за майския конкурс през 1985 г. (през 1984 г. е Републиканският фестивал и конкурсът не се провежда). На 25 юли започват репетициите за 90-годишнината на варненската партийна организация – с хора из „Набуко“ и „Ален мак“ със солист Стефан Циганчев, заедно с Хора на корабостроителите и Хора и оркестъра на Варненската опера под диригентството на Недялко Недялков.

Заради ограничението от 40 певци – почти половината състав – хорът се отказва от конкурса в Толоса и моли Центъра за художествена самодейност да го прехвърли към Кантонигрос край Барселона, където броят не е ограничен. На 9 октомври хорът участва в Музикалните дни „Панчо Владигеров“ – Шумен ’83: въпреки предобедния час салонът на театъра е пълен, а музикантите дават превъзходни отзиви. Преди това, на 6 октомври, хорът пее пред народния артист Бобевски и пред гостенка от САЩ – ръководителка на група за български песни, дошла да изучава народното пеене; връзката с нея поддържа хористката Весела Илиева.

На 20 октомври пристига поканата от Кантонигрос, макар задължителните песни още да липсват. Тъй като от Швейцария няма отговор, приятелката на хора Розмари Хайдук от Идар-Оберщайн е помолена да търси партньори в Германия и Холандия. Поканата за фестивал в Алва, Испания, е отклонена – отново само 40 души. На 3 ноември хорът пее пред учители по пеене от Североизточна България, а на 17 ноември, заедно с хора на пенсионерките, чества 80-годишнината на дългогодишната хористка Зина Попова. Средствата на хора са изчерпани „до стотинка“ – нещо, което не се е случвало досега.

На 29 ноември хорът пее за 50-годишнината на Съюза на българските композитори, а на 14 декември на окръжния преглед на VI републикански фестивал на художествената самодейност отново печели званието „лауреат“ и златен медал. На следващия ден участва в концерта за 75 години на Научно-техническия съюз.

Скоро след новогодишната ваканция, на 10 януари 1984 г., идва вестта за смъртта на падре Пио Капоне от Италия, голям приятел на хора. На 17 януари репетицията посещава Венета Вичева, а скоро Чонев получава наградата „Златна лира“ на Съюза на музикалните дейци. Ръководството се заема с отсъствията: някои певци са освободени, а Красимира Чонева се връща след двегодишно прекъсване. В края на февруари, за Деня на самодееца, Росица Щерева дирижира тържествен концерт в пълната зала на Дома на художествената самодейност, а Чонев високо оценява и хора, и нея.