Как започва всичко: решението от 1 март 1956 г.

Книгата се открива с кратко посвещение – възгласите „Браво, България! Браво, Варна!“, записани на 1 май 1976 г. в ирландския град Корк, – и с благодарност към служителите на Община Варна, които в най-трудните моменти са намирали начин да помогнат на хора. Материалът обхваща творческата дейност на състава от 1956 до 2006 г.

Уводът, подписан от проф. Марин Чонев, проследява раждането на хора. На 1 март 1956 г. Изпълкомът на Градския народен съвет във Варна решава да създаде общоградски представителен хор. Предложението идва от Люба Липова, началник на отдел „Култура“. Хорът трябва да участва в тържествени чествания, общоградски събрания и концерти, а за художествен ръководител е поканен Марин Чонев – току-що завършил хорово дирижиране в Музикалната академия в София, в първия випуск на проф. Георги Димитров.

Първата репетиция се провежда на 26 април 1956 г. в Клуба на културните дейци на ул. „Колони“ № 1 – с малка група млади хора без певчески опит, но с голямо желание да пеят. Постепенно към тях се присъединяват певци от прекратилия дейността си младежки хор „Стефан Йовчев“, бивши хористи на музикалното дружество „Морски звуци“ и членове на други варненски състави. На първото събрание, на 25 декември 1956 г., се приема правилник и се избира ръководство. Първото публично участие е на 30 април 1957 г. – в концерт по случай 1 май.

Името се избира по-късно, след като хорът укрепва. Обсъждат се „Варна“ (по това време градът носи името Сталин), „Стефан Йовчев“, „Гусла“ – по името на най-стария, отдавна несъществуващ градски хор – и „Морски звуци“, по името на дружеството, дало през 1947 г. най-добрите си певци на новата варненска опера. Изборът пада върху „Морски звуци“ като символ на приемствеността с всички предишни варненски хорове.

Чонев припомня, че на 26 април 2006 г. хорът отбелязва половинвековен юбилей – петдесет години репетиции, концерти, фестивали и конкурси, изяви в много европейски страни, две турнета в САЩ и множество първи награди. Той представя автора Стоян Бойчев като един от първите хористи от 1956 г., дългогодишен член на ръководството, който и след като спира да пее, продължава да следи финансите на състава. Книгата се опира на личните му впечатления като непосредствен участник и според Чонев е единственото изследване, което проследява подробно и последователно целите петдесет години. Уводът завършва с благодарност към Бойчев за приноса му към „нашия любим хор“.